Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Изведнъж тропането се приближи. Този път шумът бе минал отново отдясно. Сякаш някой бе обърнал нещо.
— Ти ли си? — прошепна тихичко в мрака.
Вместо отговор две котки се шмугнаха между краката му със страхотни писъци. Неволно подскочи и извика:
— Проклети котки!
Гласът му беше толкова тих, че едва се долавяше, но на него му се стори като боен вик.
Докато животните бягаха, събаряйки разни неща, някой до Джафер каза:
— Боиш се от котки, а?
Сърцето на Джафер се преобърна от уплах, той извърна глава и застана очи в очи със сипаничавото лице на шпионина. Ръката, която държеше кинжала, се отпусна. Тревогата на чернокожия, парализирала мигновено тялото му, се отдръпна също толкова бързо и той възвърна хладнокръвието си.
— Ти ли си? — успя да попита.
— Друг ли очакваше?
Джафер не отговори нищо, за да успокои дишането си.
— Какво държиш в пояса си?
— Нищо. Само предпазна мярка. Срещу врагове.
Шпионинът се ухили. Джафер усети дъха на мъжа по лицето си. От устата му се носеше зловоние.
— Докато извадиш този кинжал и докато го размахаш, вече три пъти ще са те изпратили в ада.
Чак тогава Джафер усети облото желязо с дупка в края, което мъжът беше опрял под ребрата му. Беше малко, но смъртоносно оръжие — пищов. Само едно помръдване на пръста — и куршумът щеше да разкъса сърцето на чернокожия на парчета. Дръпна ръката си от пояса.
— Какви новини ми носиш?
Мъжът отново се ухили. Този път по-гнусно от предишния.
— Виж го ти! — изсумтя шпионинът. — Гледай го само дворцовия въглен! Още ли не си разбрал, че няма да проговоря, преди катинарът на устата ми да бъде отключен?
— Това стига ли, за да го отключи?
Между показалеца и палеца на момчето се появи един камък. Шпионинът се наведе и погледна. На Джафер му се стори, че в камъка се отрази леденият блясък, появил се в погледа на мъжа.
— Гледай ти! — измърмори гнусното лице.
Хвана камъка, който Джафер беше пуснал в шепата му, и го заоглежда, сякаш беше светло.
— Обикновено предпочитам блестящи жълтици и акчета — каза, после сложи камъка между зъбите си и го захапа. Остана доволен от проверката. — Но и това не е лошо.
— Слушам те. Няма да чакам до сутринта в този студ! — каза Джафер, за да се държи на положение.
Мъжът му хвърли злобен поглед.
— Внимавайте за короната на унгарския крал — прошепна после той на ухото му. Гласът му беше като съскане на змия.
— Короната на унгарския крал ли?
— Шшт, говори по-тихо — предупреди го шпионинът. — Да, короната е в опасност.
— Какво ме интересува мене короната на неверника? Язък за камъка, дето ти дадох за това.
Доносникът отново се ухили. Джафер не можеше да понася това зъбене. Стягаше се, сякаш насреща си имаше хиена, дебнеща плячката с капещи от устата лиги.
— Много си глупав. Всъщност тази информация струва не един, а десет камъка — замлъкна за момент и огледа лицето на Джафер. — Ти знаеш ли колко е важна тази корона?
— Не.
— И аз не знаех, докато не започнах да подслушвам разговорите на Грити. Тези унгарски крале носели корона от две части, сложени една в друга. Наричали я Светата корона.
— Е, какво от това?
— Това, че не смятали за крал онзи, който не носел корона на главата си.
Джафер се опитваше да разбере за какво става дума, но мъглата в главата му се проясняваше бавно.
— Когато завладял Буда — продължи шпионинът, — султан Сюлейман коронясал точно с тази корона Ян Заполски и го обявил за крал на Унгария, а народът го приел за такъв.
— Ами хубаво, господарят ни е направил каквото трябва.
Мъжът започна да става нетърпелив.
— Слушай бе, кюмюр — показа той нервността си. — Чух го вчера, докато нашият Грити ефенди и вашият Ибрахим заговорничеха. Грити казваше, че има само един начин да се подкладе бунт срещу Заполски, обявения от Сюлейман крал. Когато Ибрахим спомена, че никой няма да обърне гръб на Заполски, Грити го попита какво ще стане, ако короната бъде открадната от главата му. Чух как каза, че ако той е на мястото на Карл и Фердинанд, ще търси начин да открадне короната.