Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Като се доближи плътно, мъжът погледна в очите на Джафер, за да види въздействието, което оказаха думите му върху него.
— Знаеш ли кои са Карл и Фердинанд?
Джафер сви рамене едва забележимо.
— А живееш в двореца!.. Що за невежа си ти? Никога ли не си чувал да се говори за Карл, императора на Свещената римско-германска империя и краля на Австрия Фердинанд? Тези двамата са смъртни врагове на султан Сюлейман. И са се заклели да отнемат Унгария от ръцете на Османската империя. Какво ще стане, ако откраднат короната на Заполски и я сложат на главата на Фердинанд?
Джафер най-сетне разбра.
— Фердинанд ще стане крал — измърмори гордо и после попита, сякаш изведнъж се беше досетил: — А Любимеца Ибрахим отвърна ли нещо на думите на онзи… Грити ли се казваше?
Вместо отговор шпионинът повдигна дланта си към носа на Джафер.
— Ти да не ме мислиш за такъв глупак, че да дойда тук с цяло съкровище? Нямам други камъни! — сопна се Джафер.
— Но имаш някое и друго акче.
Джафер извади две сребърни акчета, които беше скрил в пояса си. Очите на доносника светнаха и той моментално грабна парите от ръцете му.
— Взе повече пари, отколкото заслужаваш. Хайде сега говори! Какво каза Ибрахим паша?
Докато мушкаше акчетата в джоба си, мъжът отвърна:
— Ааа… такова… каза: Кой ще открадне короната от главата на унгарския крал? Да, точно така каза. А пък нашият отговори: Има толкова много луди по света. Все ще се намери някой доброволец.
Грити и Ибрахим се бяха смели дълго, надигайки чашите си с вино.
На следващата сутрин Джафер разказа на Хюрем какво бе научил, без да изпуска и една дума. Да, трудно схващаше, обаче имаше невероятна памет. Не забравяше нито нещата, които беше видял, нито онези, които беше чул.
Цял ден Хюрем обмисляше чутото. Нямаше съмнение, че искаха да заложат капан на султана, но как да го предупреди? И кога? Все пак не можеше ни в клин, ни в ръкав да заяви: „Великият ти везир, за когото не даваш да се изрече лоша дума, крои планове да отмъкне унгарската корона“.
Пък дори и да го кажеше, какво щеше да стане? Ибрахим щеше да отрече. А разговорът между Грити и Ибрахим можеше да се изтълкува като обсъждане на възможности. А ако великият везир вече сам е разказал на падишаха, че може да се случи подобно нещо, какво щеше да прави Хюрем? Какво щеше да отвърне, ако Сюлейман я попиташе откъде е чула това? Нямаше ли да се ядоса, задето една наложница си вре носа в държавните дела?
Записа онова, което бе чула, някъде в паметта си. Имаше нещо, което трябваше да свърши преди това. Вече му бе дошло времето. Отлагането можеше да ѝ струва скъпо. Хюрем щеше да направи ход с царицата в шахматната игра на живота си и да обяви „шах“.
XLIX
Големият ден дойде. Хюрем взе това решение след няколкомесечни размисли. Истината бе, че така и не можа да си отговори на въпроса: „Ако целта ти не е да покориш безусловно султан Сюлейман, щеше ли да направиш подобно нещо?“, но все пак… Ако искаше да продължи по пътя си, трябваше да предприеме и тази стъпка. С нея щеше напълно да заличи от съзнанието на Сюлейман Гюлбахар и Ибрахим и само тя единствена да придобие пълна власт над султана.
Тя се питаше непрестанно — дали ще я нарекат предателка? Дали ще сметнат, че е вероотстъпничка? Грях ли извършва? Не, нищо, което е от полза за принцовете ѝ, не може да се смята за грях. Пък и защо да е прегрешение, щом сам Бог ѝ позволи да се поблазни от чужда вяра… Не я интересува дали ще я смятат за продажница. Нима е измяна майката да иска престола за своята кръв, за своя род?
Когато шейхюлислям Зембилли Али Джемали ефенди влезе в стаята ѝ, Хюрем седеше зад един параван с дървена решетка. Бе свалила шапката от главата си и бе покрила червените си коси с алена кърпа. А Мерзука беше коленичила до нозете на господарката си.
— Зная, че е редно ние да се явим пред вас. Но тъй като е невъзможно, помолихме да ви повикат. Простете ни.
Възрастният мъж за първи път чуваше гласа на Хюрем. Това бе гълъбът от съня на Хафса султан. Гълъбът, който хваща орела, чуруликаше като славей!
— Не нам е отредено правото да прощаваме на Божи раб. Не е грешно, че си ме повикала при себе си заради богоугодно дело. Би било високомерие да откажа. Религията ни не приема високомерието и надменността. Навярно ще ми съобщиш блага вест.