Хюрем. Московската наложница

— Слушам те, чедо.

Хюрем преглътна. Стисна здраво ръцете на Мерзука. Ноктите ѝ почти се забиха в дланите на момичето.

— Въпросът ми е следният. Ако няма брак, приемливо ли е една жена мюсюлманка да има близост с мъж?

Страните на Али Джемали ефенди пламнаха в алено. Беше разбрал. Ето това беше основният проблем. В края на краищата момичето беше наложница. Нямаше пречка падишахът да има връзка с жена, която не е мюсюлманка, но ако тя приемеше исляма, нещата щяха да стоят по-различно. Трудна ситуация за шейхюлисляма. Щеше да се разчуе, че момичето е станало мюсюлманка и че въпреки това живее без брак със султан Сюлейман. Не можеха да си затворят очите за това. Шериатът, наказал жена и мъж, живеещи без брак в Касъм паша[106], не можеше да прави изключения за двореца и да се преструва на сляп пред прелюбодеянието.

Жалко, помисли си старецът. Момичето, на което Аллах бе посочил правия път, сега със сигурност щеше да се откаже, щом чуеше отговора. И все пак беше длъжен да каже истината. Измежду дупките на решетката се опита да зърне лицето ѝ.

— Не, дъще — каза с плътен глас. — Не е приемливо една мюсюлманка да живее с мъж, без да са сключили брак. Това е прелюбодейство. Голям грях е.

Али Джемали ефенди отдаде продължителното ѝ мълчание на това, че момичето е съсипано, но противно на мислите на стареца, Хюрем беше доволна, че получи очаквания отговор. Защото тя бе изградила намеренията си върху тези думи: „Не е приемливо една мюсюлманка да живее с мъж, без да са сключили брак. Това е прелюбодейство. Голям грях е“.

— Чу ли отговора ми, дъще? — наруши мълчанието белобрадият.

— Чух го.

— Още ли искаш да приемеш исляма, чедо?

— Искам.

— Премисли ли добре последствията от решението, което ще вземеш?

— Аллах, който ми показа пътя, ще помогне на своята рабиня да преодолее пречките, които ще се изправят пред нея.

— В такъв случай аз трябва да направя онова, което ми влиза в задълженията. Изпълни първия стълб на исляма и спомени името на Аллах, чедо.

Шейхюлислям Али Джемали ефенди първо чу шумолене на плат иззад паравана. И после изслуша как Хюрем произнесе Шехадет.

— Няма друг Бог освен Аллах и Мохамед е Негов пратеник.

Хюрем го изрече дума по дума, но с въздействащ глас. Възрастния мъж усети, че потръпва. Затвори очи, каза една дълга молитва, а после, сякаш в стаята имаше някой друг, изрече:

— Шехадет беше произнесен. Името на Аллах бе споменато. Бе положена клетва, че освен него няма друг Бог и че благословеният Мохамед е негов пратеник. А ние чухме и бяхме свидетели. Всички да разберат и да запомнят, че Хюрем ханъм заедно с благосклонността на Аллах бе удостоена с честта на исляма. Нека е честита.

Зад решетката се чу хълцане.

— Аллах да ви поживи. — Хюрем говореше с толкова тих глас, че едва се чуваше. — Ако беше възможно, щяхме да целунем святата ви ръка.