Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
— Първо бихме искали да ви попитаме нещо.
— Дано да е въпрос, на който да можем да отговорим.
Хайде. Направи го. Мини отсреща. Срути мостовете към миналото — окуражаваше се Хюрем.
Пое си дълбоко дъх и промърмори:
— Не разбирам Свещения Коран.
— Няма нищо чудно, та ти не говориш езика му.
— Така е. Но много… ми въздейства.
Шейхюлислямът се зачуди какво да каже. Мисли дълго и после, поглаждайки брадата си, каза:
— Хммм. Поясни ми. Кажи какво имаш предвид, като казваш, че ти въздейства.
Това бе прекалено труден въпрос. Тя бе търсила отговора му с месеци.
— Необяснимо е — каза тихичко, — но ми въздейства. Не разбирам езика, но сякаш проумявам смисъла. Сърцето ми прескача. Изпълва ме светлина. Вълнувам се. Идва ми да…
— Какво ти идва да направиш, дъще?
— Идва ми да заплача.
Какво говореше това руско девойче? Как красиво, наивно и чисто разказваше за божествената покана, която бе получило!
— Но веднага след това — прошепна Хюрем — започвам да се страхувам. Аз съм християнка. Боя се, че прегрешавам.
— Какво имаш предвид?
— Страх ме е дали не извършвам грях в мислите си, понеже се вълнувам от езана и от Корана.
Усмивка се разля по лицето на възрастния мъж. Известно време стоя замислен.
— Това не е грях, дъще — каза той.
Повдигна глава, сякаш търсеше с поглед небето, после продължи:
— Щастливка си, че към теб е била отправена покана. Вместо да се страхуваш, трябва да се радваш. Създателят те е довел до кръстопът. Бог казва: „Имаш два пътя пред себе си. Ако искаш, продължи по този, по който си вървяла до днес. Но ако вътрешният ти глас казва, че вторият път, който ти показах, ще ти донесе спокойствие и щастие, тогава тръгни в тази посока“. Това, което трябва да направиш, е да изпълниш Божията заповед. Трябва да избереш пътя си, дъще. Но преди да го направиш, е нужно добре да помислиш. Ако съжалиш…
Зад решетката Хюрем се опита да види очите на стареца, чиито мигли и вежди бяха побелели.
— Избрах пътя си, ходжа ефенди.
— Ще продължиш ли по пътя, по който си дошла, или ще минеш през вратата, която ти се откри, и ще завиеш в новата посока?
— Ще тръгна по новия път — заяви Хюрем.
Зад решетката тя видя, че устните на Али Джемали ефенди започнаха да трептят. Не чуваше какво казва, но сякаш мъжът говореше с някой друг, не с нея.
— Обаче — продължи Хюрем — не знам какво е необходимо, за да поема по този път. Не разбирам езика.
— Сега аз имам един въпрос, дъще.
Хюрем зачака мълчаливо.
— Библията ти показваше пътя, по който вървя досега, нали така?
— Да.
— Чела ли си я?
— Ами тя не е на руски.
— Точно така. Можеше ли да разбираш молитвите, които четат поповете?
— Не. И те са на друг език. Разбирах само наставленията по време на неделната литургия.
Али Джемали ефенди се засмя.
— Виждаш ли? Сама си отговори на въпроса, който бе причина за колебанието ти. Няма разлика. И Библията не можеш да я прочетеш. Не си разбирала молитвите на поповете, но си вярвала. Всъщност вярата е важна, дъще.
Възрастният мъж замълча за момент, а зад решетките настана тишина. Стиснала здраво от вълнение двете ръце на Мерзука, която седеше в краката ѝ, Хюрем се опитваше да успокои сърцебиенето си.
Тъй като тишината се проточи, Али Джемали ефенди попита:
— Там ли си, дъще?
— Да, ходжа ефенди.
— Имам още един въпрос, чедо…
Гласът на ходжата, напрегнат в началото на разговора, бе станал благ.
— Когато каза, че пътят ти е нов, ти показа намерението си, но трябва да те питам ясно. Искаш ли да бъдеш удостоена с честта на исляма?
Хюрем този път изобщо не се поколеба.
— Да.
— Питам те отново, дъще. Мюсюлманка ли искаш да бъдеш?
— Да.
— Правилно ли чух? „Да“ ли каза?
— Искам да бъда мюсюлманка.
— Причината за това твое желание са единствено чувствата, които изпитваш, докато се чете Свещеният Коран, така ли?
Тези думи не се понравиха на Хюрем, но тя не се издаде.
— Аз съм жена на един мюсюлманин, ходжа ефенди — каза. — С благословията на Аллах дарих господаря си с четири чеда. На тях им бяха четени молитви. Децата ми са мюсюлмани. А майката, която им е дала живот, е християнка.
Али Джемали ефенди се покашля тихичко.
— Аллах дава живот, дъще — поправи я той.
— Нямах това предвид — измънка Хюрем. След момент на мълчание продължи: — И аз се чувствам мюсюлманка.
Устните на възрастния мъж отново се раздвижиха. Помръдна от мястото, където седеше, и доближи решетката.