Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
На третия ден, когато отново ме обсипа с благодарности, които напразно се мъчех да прекъсна, тя ми каза, че не разбирала как съм могъл да проявя такъв голям интерес към нея, след като лекотата, с която ме е последвала в пивницата, не би могла да ми създаде добро мнение за нея. Когато й отговорих, че и аз също не разбирам как съм могъл да й вдъхна с маската на лицето достатъчно доверие за моята добродетел, още повече, че моят костюм би трябвало да предизвика точно обратното впечатление, тя се засмя.
— За мен, уважаема госпожице, бе лесно да отгатна под качулката ви нещастната красота. И това се потвърди, когато видях вашата младост, благородството на вашите черти и особено вашето чистосърдечие. Истинността, чийто отпечатък носеха още първите ви думи, не ми остави никакво съмнение, че сте станали жертва на най-естественото от всички чувства и че единствено само честта ви е накарала да избягате от бащиния дом. Вашата погрешна стъпка е била предизвикана от едно измамено сърце, над което разумът е изгубил господството си, а бягството ви е било действие на една благородна душа, която крещи за удовлетворение или отмъщение. Това ви оправдава напълно. Вашият недостоен прелъстител трябва да изкупи престъплението с живота си, а не да бъде възнаграден, като се ожени за вас. Той просто няма право да ви притежава, след като се е унижил чрез най-безчестната постъпка.
— Всичко, което казвате, е вярно. Аз имам брат, който, надявам се, ще отмъсти за мен.
— Вие се лъжете, ако вярвате, че Стефани ще се бие. Той е един страхливец, който не е в състояние да се изложи на почтена смърт.
Когато произнесох тези думи, тя бръкна в джоба си, размисли няколко мига, извади една кама и я постави на масата.
— Какво е това?
— Това е едно оръжие, с което до този момент мислех да си послужа срещу самата мен, ако не ми се удаде да поправя прегрешението си. Вие току-що ме просветихте. Моля ви, вземете тази кама, не се нуждая от нея. Разчитам на вашето приятелство и чувствувам, че на вас дължа честта и живота си.
Бях трогнат от тези думи и чувствувах, че те и погледите й бяха намерили пътя към сърцето ми по различен начин от този на благородно съчувствие. Взех камата и напуснах младата графиня в състояние, което ми разкриваше слабостта на един героизъм, на който почти бих се изсмял високо — толкова смешен започваше да ми се струва, но аз имах силата да бъда до седмия ден половина Катон118.
Между другото трябва да призная, че в мен се породи недоверие по отношение на младото момиче. Това недоверие потискаше сърцето ми, тъй като, ако се окажеше основателно, щях да бъда подведен, а тази мисъл ме унижаваше. Тя ми беше казала, че била музикална и същия ден й бях набавил едно пиано и ноти, но въпреки че инструментът стоеше от три дни на разположението й, тя още не го бе отворила, както старата ме увери. Струваше ми се, че тя би трябвало да ми благодари за моето внимание, като ми покаже дарбата си. Беше ли ме излъгала? Това щеше да я унижи значително в моите очи. Исках да избегна прибързана преценка, затова внимавах и реших да използувам първия удобен момент, за да разсея съмнението си.
На следния ден я посетих, противно на навика ми, след ядене, за да предизвикам по някакъв начин този момент. Изненадах я, седяща пред огледалото, когато вдовицата вчесваше чудно хубавите й руси коси. Извиних се поради необичайното си явяване и тя, след като се извини от своя страна заради безпорядъка, уравновеси смущението си. За пръв път виждах цялото й лице, шията и половината от закръглените й ръце. Мълчах и наблюдавах. Случайно похвалих миризмата на помада и старата използува това, за да й напомни, че била изхарчила за гребени, пудра и помада трите ливри, които й дала. Сега си спомних, че тя ми каза първия ден, че била тръгнала с двеста паола в джоба. Почувствувах да се качва в лицето ми червенина от смущение, тъй като би трябвало да помисля за това.
Когато вдовицата свърши, тя излезе да ни направи кафе. Аз взех един пръстен от тоалетната маса и видях портрет, който изцяло се отъждествяваше с нея, но се засмях на прищявката й да я рисуват като мъж с черни коси.
— Лъжете се — каза ми тя, — това е портретът на моя брат. Той е две години по-възрастен от мен и сега е офицер на служба при светия отец, както вече ви казах.
Помолих я за позволение да й поставя пръстена. Тя протегна пръста си, но когато поисках с обикновена галантност да й целуна ръка, тя я отдръпна, изчервявайки се. Понеже се страхувах, че може да се почувствува обидена, побързах да я уверя в моето уважение.
118
Марк Порций Цензорий Катон, римски философ, живял в строга нравственост. — Б.пр.