Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Не можеше да направи нищо по въпроса. Исана осъзна, че се тресе от безмълвен смях.
Арарис, с когото седяха, внимателно опрели гърбове един към друг, се размърда.
— Какво става? — промърмори той.
— Просто оцених иронията на човешката природа — каза Исана, понижавайки глас.
— Като цяло или в частност? — тя усети усмивка в гласа му.
— Способността ни да се сблъскваме с огромни трудности не изключва способността да се оплакваме от дреболии.
— О-о — каза Арарис, — и на мен също ми се стори, че са направили тези торби от стари одеяла.
Исана отново се засмя, повече с тресене на рамене, отколкото с глас, и Арарис се присъедини към нея.
— Звуците от битката затихват — отбеляза Исана след малко.
— Да — съгласи се Арарис.
— Легионите са победили?
— По-скоро още не са загубили — отговори Арарис. — Тези тръби сигнализират за общо отстъпление.
— Значи са ги отблъснали от това, което са атакували — каза Исана.
— Което са се опитвали да удържат — поправи я Арарис. — При провалена атака сигналите са други. И има твърде много ранени.
Исана упорито се опитваше да не мисли за стоновете и виковете на ранените хора, които се раздаваха недалеч.
— Значи е различно?
— По време на атака — обясни Арарис — битката е на територията на врага. При придвижване напред става по-трудно да се отнасят ранените назад. При отстъпление умират още повече хора. Много изостават и ги пленяват или убиват. Друго нещо е отбраната. Там си на своя земя. Има хора, които ще отнесат ранения до лечителите, както и свежи войници, които ще заемат неговото място, запушвайки дупката. Ранените стават все повече.
Исана потрепери:
— Това е ужасно.
— Да, това е ужасна ситуация — спокойно призна Арарис.
— Точно като нашата — каза Исана.
Той не каза нищо.
— Толкова ли е зле? — попита Исана и внимателно го побутна в гърба.
— Ти каза правилните неща на Наварис — каза той. — Накара я да се замисли дали наистина трябва да вземе решение вместо Арнос. Това ни осигури малко време. Но тя ни докара в лагера на легиона в закрит фургон, с покрити лица. После веднага бяхме поставени под охрана в тази палатка. И съм абсолютно сигурен, че хората около нас са от Първи гвардейски. Налус — капитанът на Втори сенаторски, със сигурност щеше да иска да знае всичко за някакви тайни пленници в своя лагер.
— Никой не знае кои сме — каза Исана тихо, — и че сме тук.
— Точно така — каза Арарис.
— Мислиш ли, че той ще ни убие?
Арарис изчака малко, след което каза без злоба:
— Би трябвало.
— Какво?
— Ти си гражданин на Империята, Исана. По негова заповед неговите наемници те нападнаха и отвлякоха. Ерен е проклет курсор на короната. Ако е оцелял, ще може да вдигне много шум, действайки напълно официално. За Арнос най-добрият начин да оцелее е…
— … да се увери, че няма свидетели, които да потвърдят версията на Ерен.
— Най-вероятно — каза Арарис. — Освен това, ако той не убие нас, аз ще убия него.
Прозаичният тон на тихия му глас плашеше. Исана се притисна по-силно към него.
— И какво ще правим? — попита тя. — Ще бягаме?
— Всъщност, дори и да успеем да избягаме, пак нямаме шанс. Само ще им дадем прекрасна възможност да ни убият и по-късно да поднесат извиненията си. Разгарът на битка, хаос, объркване, такава трагедия.
— Тогава какво?
— Ако получиш шанс да говориш с Арнос, протакай времето колкото можеш — каза Арарис. — И ще чакаме.
— Ще чакаме?
— Той няма да ни остави тук — каза Арарис.
Исана изобщо не се съмняваше кого има предвид сингулара.
— Ние сме тайни пленници в лагера на легион, който спокойно може да се нарече вражески, който от своя страна е обкръжен от армията на канимите. Той е сам. И дори не знае къде сме. Разбира се, вярвам, че ще се опита, но…
На това Арарис се засмя с нисък звучен смях, достатъчно силно, за да го чуят извън пределите на палатката. Исана осъзна, че за първи път го чува да се смее и сърцето й реагира на това с безсмислено малък младежки прилив на щастие.
— Тихо там! — излая мъжки глас, който принадлежеше или на един от главорезите на сенатора, или на някой от легионерите, принудени да стоят на пост.