Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Хм.
— Какво не е така, центурион?
— Не знам какво ме изненадва повече — каза той. — Да чуя как капитан на легион ги нарича „народ“ вместо „стадо“ или как се приравнява към шепа роби, грабнали оръжие.
— Ти ходиш, говориш, дишаш, ядеш, спиш. Също като мен.
Дуриас изсумтя.
— Откога това е причина някой да се счита за равен на друг?
Тави оголи зъби към Дуриас — жест по-скоро канимски, отколкото алерански.
— Ти си в броня, с меч, и аз съм в твоя лагер.
— Хм — изсумтя Дуриас и кимна късо. — Каквото и да е — вие сте майстор в говоренето. Правите го с лекота.
Докато вървяха, Тави разбра, че се усмихва по-искрено.
— Нямахме възможност да поговорим, когато се търкаляше в безсъзнание миналата пролет.
Дуриас изсумтя и разтърка буза.
— Не, нямахме.
— Ти си бил с Насаг цели две години, доколкото разбирам.
Дуриас кимна.
— Бях… Той каза, че е почерпил идеята да създаде Свободна Алера от мен.
Тави вдигна вежди. След което каза:
— Ти си Първо копие на вашия легион.
— Не е трудно да бъдеш Първо копие, капитане. Просто служиш по-дълго от другите. Аз просто бях първият новобранец.
— Обзалагам се, че това е добра история.
Дуриас сви широките си рамене.
— Но не си капитан — констатира Тави.
Дуриас се ухили и посочи челюстта си.
— Предполагам, че е защото нямам достатъчно опит в боя с юмруци.
Тави изсумтя.
Дуриас го заведе на територията на канимската болница и кимна към стара шатра с кръпки, превърната в палатка от тъкан, подобна на брезент.
— Твоят човек е там.
Тави пристъпи напред и видя Дуриас да стои наблизо в положение, в което на Тави щеше да му е трудно да се завърти и да нанесе удар с меча, който държеше. Погледна през рамо и видя Дуриас да държи ръка на острието си. Той изненадано вдигна вежди.
— Какво правиш, центурион?
— Предотвратявам недоразумения — каза Дуриас. — Заповед, капитане.
Тави се обърна изцяло към него и после мълчаливо му подаде меча си с дръжката напред.
Дуриас поклати глава.
— Тук заповедите имат по-голямо значение, отколкото във вашата Алера, капитане. Можете да задържите меча при себе си. Просто не забравяйте, че моят е в мен.
Тави за миг изпитателно погледна младия мъж и разбра, че той стои с изправен гръб и крака в готовност, държейки ръка върху меча си, но тежестта му беше прехвърлена на петите.
Това беше високомерна поза по стандартите на Алера, която почти винаги си просеше боя, но ако беше каним, веднага би разбрал, че позата за ненападане се съчетава както с предпазливост, така и с уважение.
— Няма да забравя — каза Тави.
Той се обърна и влезе в палатката, за да намери Ерен да лежи във вана с кръв по врата и враг, коленичил до него с окървавен кинжал в ръцете.
Тави моментално посегна към меча си, но се въздържа от изваждане на стоманата, като в същото време почувства фината промяна във въздуха зад себе си — мечът на Дуриас беше излязъл от ножницата с половин инч.
Антилус Доротея, Върховна лейди Антилус, единствената оцеляла сестра на Върховен лорд Калар и жената, която предаде Първи алерански на канимите, обърна поглед към Тави, когато той влезе в палатката.
Тави веднага почувства пламъкът на гнева в емоциите й, бърз и изгарящ, но след това и внезапен прилив на страх, който напълно унищожи гнева. Тя за момент затвори очи, стисна устни и той почувства как страхът и гневът в жената отстъпват на силна съсредоточеност и концентрация.
Тя отново се обърна към Ерен, който лежеше гол в лечебната баня със затворени очи и на ръба да припадне.
Бавно остави ножа настрана, заедно с перото, което беше изрязала от подутата плът около разреза, направен първоначално от Варг. После лейди Антилус внимателно потопи Ерен по-дълбоко във ваната, така че гърлото му да се покрие с вода, и отпусна глава.
Чувство за… не удовлетворение или блаженство, а нещо от двете, нещо прекалено богато и дълбоко, за да се нарече просто удовлетворение, изведнъж потече от нея, когато скъсаните тъкани започнаха да се съединяват, а синкавите петна от кръвоизливи около гърлото на Ерен започнаха да избледняват. Приятелят на Тави изведнъж дълбоко, със свистене си пое дъх.
Тави се взря във Върховната лейди и се намръщи, виждайки промените във външния й вид. Бившата лейди Антилус беше жена с агресивна, предизвикателна красота. Изглеждаше млада, разбира се, като повечето владеещи водна магия. И носеше синя коприна, цвета на дома на съпруга й, докато тъмната й коса беше дълга и разкошна.