Гаснещ зрак [bg]

Татенал порови в торбата си, измъкна три калаени паници, а после, превит на две, тръгна към котлето и кимна на Раест, щом се приближи.

— Крайно щедро, Раест. В това мръсно време и прочее.

Домакинът само изсумтя и посегна към димящата халба на плочника до него.

— Простете ни все пак — продължи Татенал, докато пълнеше паниците с черпака, — че ви съсипахме трезвото проучване. Все пак, както съм чувал, вие джагътите сте известни с това, че си угаждате с подобни неща, може би до крайност? Сметнете тогава тази нощ за мигновено облекчение в иначе еднообразното ви съществуване.

— Облекчение? О, да, на заранта, като ви видя, че сте се пръждосали.

Усмихнат, Татенал взе трите паници и се запровира обратно към масата.

Раваст, вече настанил се до Гарелко, заговори:

— Уважаеми Раест, благодарим ти за това. Чуй воя на вятъра — как се усилва до пълна ярост. Планинските бури са най-лошите, нали? Мм, тази яхния мирише чудесно, а това месо… що за алпийско преживно падна от твоята клопка или стрела, ако мога да попитам?

— Има един гущер, живее в сипеите, отровен и зъл. Някои могат да израснат дълги колкото ти си висок. Всъщност знае се, че ядат кози, овци и джагътски деца, които не харесваме.

Лъжицата на Раваст увисна над паницата.

— Това е отровен гущер?

— Не, разбира се. Овнешко ядеш, глупако.

— Ами оня гущер?

— О, просто един си беше направил дом от къщата ми. Сега те гледа от гредите, точно над теб всъщност.

Раваст бавно погледна нагоре и видя студени лъскави немигащи очи, впити в него.

— Оттук и предупреждението ми да си заемете местата колкото може по-бързо — добави Раест. — Такива са отговорностите на един домакин, колкото и тежки да са.

— Никога не съм обичал овнешко — призна Гарелко.

— Което е безумно — сопна се Татенал, — след като сме овчари.

— Да де. Точно там е работата обаче, нали? Подуеш си корема от ядене два пъти на ден, от колко десетилетия? И всяко ядене тъпкано с овнешко. Обаче това месо тука е дивечово, предполага се някоя дива овца, вместо нашите питомни породи на север. Затова е хем толкова сладко, хем доста люто. Червата ми ще си имат доста работа тази нощ.

Раест само изсумтя и отпи отново от халбата си греяно вино.

— Оставам любопитен, Раест — каза след миг-два Татенал, — за това твое трезво проучване. Вие джагътите не се ли отказахте от бъдещето? Какво още остава, над което да се разсъждава?

— Ами, миналото, разбира се. За настоящето по-добре да не казваме нищо.

— Но миналото е мъртво, уважаеми.

— Много умно казано от вас глупаците, толкова нетърпеливи да профучите през портата на Гуглата.

Раваст се намеси:

— О, сър, нищо такова не правим! Всъщност ние гоним жена си, с цел да я върнем у дома преди да прекрачи през онзи злочест портал.