Гаснещ зрак [bg]

— Разбиваш решимостта ни — простена Гарелко и заскуба каквото беше останало от косата му. — Съпрузи? Дали да не помислим да се връщаме у дома, а? Да я оставим на… на него? Признавам, победен съм. Изоставен всъщност. Тя ни използва, похаби ни и сега най-нехайно продължава напред — дори ти, Раваст, както си млад, не си достатъчно воин за Ласа Руук! Ай! Загубихме бойното поле между гладките крака на жена ни!

Раваст усети, че се е разтреперил. Отвън дъждът бе започнал, пердашеше по дърветата, зашумели под напора на бурята. Мълния блесна през цепнатини и пролуки, последвана от гърма.

— Не, Гарелко. Ние ще се изправим насреща ѝ! Ще видим лицето ѝ, ще чуем изповедта ѝ, ще се взрем в жестокия триумфален блясък в очите ѝ.

— Нож в сърцето ми ще е по-милостиво!

— Потоп…

— Стига с тези наводнявания, Татенал! — сопна се Раваст. Удари с юмрук по масата и паниците издрънчаха. — Ще влиза тя весело в селението на каменните купчини, тъй ли? Ами добре, и три ботуша в плюшения ѝ задник да я отпратят!

— Богини на гнева! — въздъхна Гарелко. — Плюшеният ѝ задник!

— Това е по-скоро метафора — каза Раест от стола си. — Но забавна.

В този момент гръм удари земята, толкова близо, че сякаш бе паднал точно пред вратата на къщата. Всичко се разтърси и с тревожен съсък отровният гущер падна от гредите и тупна тежко на масата, където се погърчи малко, преди да се изправи и да се заозърта гневно.

Ръката на Гарелко се стрелна и сграбчи съществото за муцуната. Той стана, вдигна гущера и отиде до вратата.

— Да се навеждам за това проклето нещо? Едва ли.

Отвори я и запокити гущера в нощта. После се спря, вторачен в тъмното.

— Затвори вратата, ако обичаш — каза Раест. — Влиза вятър, а и дъжд.

Гарелко притвори вратата с изненадващо леко движение, изгърби се и тръгна обратно към стола си.

— Уви, Раест — каза с въздишка, щом седна. — Изглежда, имаш и друг гост.

— Гущерът да не се готви да настоява? Не? Тогава кой? Не чух никакво чукане.

— Толкова по-добре — каза Гарелко. — Сър, в двора ви има дракон.

Раест остави халбата си.

— Само грешниците се радват на мир и спокойствие.

Надигна се с пъшкане и взе окаченото на пирон до вратата прашно и зацапано кожено наметало. Това, че беше висяло там доста дълго, личеше от издутината, която остана, щом се заметна с него, кацнала на лявото му рамо. Татенал се извърна и закри устата си с ръка, за да спре неучтивия си смях.

Гарелко стрелна с поглед колегата си съпруг и завъртя очи, за да не избухне и той в невъзпитан смях. Избута стола си назад и се надигна.

— Добри сър, аз ще ви придружа. Заговарянето с дракон изглежда може би опасно. Вижте как съм снаряжен и въоръжен…

Раваст добави:

— Е, върви тогаз със скъпия ни Раест. Видяхме вече един дракон, макар че бях най-вече аз и брадвата ми в крака му. Това го оставям на тебе, дъртако. Татенал е добре дошъл да е следващият. — Посегна към недокоснатата паница на Гарелко с недокоснатата овча яхния.