Драконите на сломеното слънце [bg]

Убийствена, но напразна. Врагът бе точно пред тях, и в същото време можеше да бъде някъде сред звездите, в някоя друга част на вселената. Дърветата между тях и Галдар искряха в светлината на зараждащия се ден и в същия миг, щом Мина стана, заливайки се от смях, потрепнаха неестествено. Великаните блъскаха главите си в щит, невидим щит, магически щит. И не можеха да преминат.

Минотавърът ги наблюдава продължително, докато не се увери напълно, че не могат да достигнат нито него, нито другарите му. Струваше му се невъзможно, но в крайна сметка бе принуден да признае, че странната невидима бариера наистина не им позволява да продължат напред. Мнозина от бандитите вече отстъпваха назад, обезпокоени и дори ужасени от магията на щита. Неколцина изглеждаха просто отегчени от факта, че продължават да си блъскат главите в празния въздух. Един по един започнаха да обръщат косматите си гърбове на хората, които така и си оставаха отвъд обсега им. Виковете им взеха да затихват. Известно време последните от тях крещяха заплахи и показваха неприлични жестове на войните, след което се пръснаха и изчезнаха из околната гора.

— Ние сме във вътрешността на щита! — извика триумфално Мина. — Сега сте в безопасност. Намираме се в Силванести! Свидетелствайте за мощта и силата на Единия Истински Бог!

Мъжете стояха втрещени, неспособни да разберат напълно чудото, по което се бяха спасили. Премигваха и зяпаха като затворници, прекарали по-голямата част от живота си в килия, които току-що са били пуснати на свобода под ярките слънчеви лъчи. Един или двама възкликнаха радостно, но достатъчно тихо от страх да не нарушат заклинанието. Мнозина търкаха очи или на висок глас се съмняваха в здравия си разсъдък, но гледката на отдалечаващите се гърбове на великаните беше извън всякакво съмнение. Бандитите отстъпваха. Това беше достатъчно, за да увери войниците, че не са се побъркали и че не им се привижда. Войниците един по един падаха на колене пред Мина и полагаха чела в сивата прах. Не повтаряха напевно името й — не и този път. Мигът бе твърде свят, прекалено объркващ. Вместо това отдаваха почитта си пред нея в мълчаливо благоговение и поклон.

— Изправете се! — извика тя. — Вдигнете оръжията си. Към Силваност. Там никоя сила на света не може да ни спре!