Друговремец [bg]

Храната ми се струваше нещо излишно - имах чувството, че никога повече няма да ям. Но сънят бе друго. Гърбът и ръцете още ме боляха, китките ми още пареха от въжето и цялата бях охлузена и насинена - само че изтощена от страх, болка и изтощение, заспах почти незабавно, а острият аромат на папратите ме обгръщаше като тамян.

Събудих се, когато някой ме сграбчи за глезена. Сепнах се и се надигнах рязко, като забих глава в гъвкавите клони отгоре. Върху ми се посипаха листа и съчки и аз размахах диво ръце, опитвайки се да освободя косата си от тях. Издраскана, чорлава и раздразнена, се измъкнах от прикритието, а развеселеният Джейми клечеше наблизо и ме гледаше. Бе почти по залез -слънцето бе вече наполовина скрито зад ручея и скалистата урва тънеше в сенки. От скалите край водата се носеше миризмата на печено, както и димът от малък огън. На шишове от заострени зелени клонки бяха набучени два заека.

Джейми ми подаде ръка, за да ми помогне да сляза по склона. Надменно отказах и поех надолу сама, като се препънах само веднъж в крайчеца на наметката. Гаденето вече бе изчезнало и нападнах яростно месото.

- След като хапнем, ще се качим в гората, сасенак - каза Джейми и откъсна един крак. - Не искам да спим край водата. Няма да мога да чуя нищо през ромоленето.

Не разговаряхме особено много. Ужасът от сутринта и мисълта какво сме оставили зад себе си ни потискаха. Освен това аз скърбях дълбоко. Не само се бях простила с възможността да науча повече за това защо и как съм се озовала тук, но бях изгубила и приятел. Единствения ми приятел. Твърде често се усъмнявах в мотивите на Гейли, но не се съмнявах, че тази сутрин тя бе спасила живота ми. Знаеше, че е обречена, и бе дала всичко от себе си, за да имам възможност да избягам. Огънят, почти невидим на светло, сияеше все по-ярко, колкото повече мракът обземаше всичко край нас. Вгледах се в пламъците и погледът ми попадна върху препечената кожа и кафявите кости на зайците. От един строшен кокал в огъня капна кръв, просъска и се изпари в нищото. Месото рязко заседна в гърлото ми. Оставих бързо къса заешко и се извърнах да повърна.

Не говорихме много, докато излизахме от урвата. Намерихме си удобно място в края на една горска поляна. Край нас се издигаха вълнообразни хълмове, но Джейми беше подбрал по-височина с добра гледка от пътя към селото. Косите лъчи на залеза за миг усилиха цветовете край нас, които грейнаха като светлина в скъпоценен камък - ярки смарагди в долчинките, красив помръкнал аметист сред пирена, горящия рубин на кучешкото грозде по върховете на хълмовете. Спомних си, че кучешкото грозде прогонвало вещиците. Далеч пред нас контурите на замъка Леох личаха слабо в полите на Бен Аден. Бързо се скриха, когато светлината отмря.

Джейми стъкна огън на едно закътано местенце и седна до него. Дъждът бе преминал в лек ръмеж, който изпълваше въздуха с капчици. Полепваха по миглите ми и рисуваха дъги пред погледа ми, щом се вгледах в пламъците.