Зовът на барабана [bg]

— О… — рече Джейми с друг тон. Шумоленето зад мен спря. — Стой неподвижно, сасенак.

Нямах време да отговоря на този щедър съвет, защото един тежък камък изсвистя покрай хълбока ми и удари змията насред намотката. Тя скочи в нещо като гордиев възел, закриви се, загърчи се и падна в нужника с едно ужасно гадно, кухо шльоп!

Не изчаках да поздравя победния воин, а се обърнах и хукнах към най-близката горичка. Мокрият от росата подгъв на ризата ми плющеше около глезените ми.

След няколко минути се върнах, малко успокоена, и видях, че Джейми и Младия Иън са се наврели заедно в нужника, което беше трудно, като се имаха предвид размерите им. И вторият беше клекнал на пейката с борова факла, докато първият се беше навел над дупката и надничаше в дълбините ѝ.

— Те могат ли да плуват? — попита Иън. Опитваше се да надникне покрай главата на Джейми, без да му подпали косата.

— Не знам — отвърна със съмнение Джейми. — Може би. Знам само, че могат да скачат.

Иън се дръпна назад, после се разсмя нервно, не беше сигурен дали Джейми се шегува.

— Не виждам нищо, дай ми светлината. — Джейми посегна към боровата пръчка и я наведе плахо в дупката.

— Ако вонята не се подпали и да лумне целият нужник — промърмори той, като се наведе още по-ниско. — Ама къде, по дяволите…

— Ето я! Виждам я — извика Иън.

И двамата се отдръпнаха и удариха глави с кух звук като разцепващи се дини. Джейми изпусна факлата, тя падна в дупката и веднага изгасна. Тънка струйка дим се вдигна от дупката като тамян.

Джейми излезе от нужника, стиснал с ръце челото си и присвил очи от болка. Младия Иън се облягаше на стената отвътре, притиснал ръце към темето си, и говореше нещо рязко и задъхано на келтски.

— Още ли е жива? — попитах тревожно и погледнах към нужника.

Джейми отвори едното си око и ме огледа под пръстите си.

— О, добре ми е главата, благодаря. Сигурно ушите ми няма да спрат да звънят цяла седмица обаче.

— Стига, стига — казах успокояващо. — Само парен чук може да ти направи дупка в главата. Дай да погледна. — Отдръпнах пръстите му и сведох главата му надолу, като опипах леко гъстата коса. Имаше малка раничка точно над линията на косата, но не и кръв.

Целунах за всеки случай мястото и го потупах по главата.

— Няма да умреш. Не и от това.

— О, хубаво — рече той сухо. — Предпочитам да умра от ухапване на змия, когато следващия път седна там да си върша работата.

— Това е вредна змия, нали? — попита Иън, който беше пуснал главата си и излизаше от нужника. Вдиша дълбоко, за да изпълни гърдите си със свеж въздух.

— Отровна е — каза Джейми. — Ако те ухапе, се разболяваш, затова е отровна; ако ти я ухапеш и се разболееш, тогава е вредна.

— А, ясно — каза Иън нехайно. — Ама си е гадна змия, нали?

— Много гадна — казах аз с леко потреперване. — Какво ще правиш? — обърнах се към Джейми.