Зовът на барабана [bg]

Той отпи няколко глътки, но после спря да преглъща и остави зеленикавочерната течност да се стича от ъгълчетата на устата му. Опитах се да го увещавам на френски, но той не реагираше. Като че ли дори не забелязваше присъствието ми, просто се взираше в утринното небе над рамото ми.

Слабото му тяло беше отпуснато от отчаяние. Явно беше решил, че е изоставен да умре в ръцете на непознати. Усетих ужасната тревога, че може да е прав — сигурно наистина щеше да умре, ако не приемаше нищо.

Поне вода пиеше. Пи жадно и пресуши бутилката и аз отидох до потока да я напълня отново. Когато се върнах, извадих амулета от кошницата си и го вдигнах пред лицето му. Стори ми се, че видях изненада да потрепва зад притворените клепачи — не нещо толкова силно като надежда, но поне за първи път съзнателно ме забеляза.

Споходена от вдъхновение, аз коленичих до него. Нямах представа каква е подходящата церемония, но бях лекар от достатъчно време, за да знам, че макар силата на внушението не може да замени антибиотиците, със сигурност е по-добре от нищо.

Вдигнах амулета с гарвановото перо, обърнах лице към небето и мрачно започнах да припявам най-монотонното нещо, което можех да си спомня, а то се оказа една рецепта на доктор Роулингс за лечение на сифилис, на латински.

Излях малко лавандулово масло на ръката си, потопих перото в него и намазах слепоочията и шията му, докато пеех „Повалете го“ с нисък и зловещ глас. Можеше да помогне при главоболието. Очите му следваха движенията на перото. Чувствах се като гърмяща змия, която върши магията си, в очакване на катерицата да скочи в устата ѝ.

Взех ръката му, сложих в нея амулета и свих пръстите му над него. После взех буркан с подправена с мента меча мас и нарисувах мистични мотиви по гърдите му, като внимавах да я втривам добре с пръсти. Миризмата прочисти моите синуси. Можех само да се надявам, че ще помогне на затрудненото му дишане.

Завърших ритуала си като сериозно благослових бутилката с отварата с In nomine patri, et Filii, et Spiritu Sancti, Amen и я вдигнах към устните на пациента си. Той наистина изглеждаше леко хипнотизиран, отвори уста и послушно изпи остатъка.

Вдигнах одеялото на раменете му, оставих храната, която бях донесла, до него и излязох, като се чувствах едновременно обнадеждена и като измамница.

Тръгнах бавно покрай потока, оглеждах се за нещо полезно, както винаги. Беше твърде рано през годината за повечето лекарства; защото колкото по-старо и по-здраво е растението, толкова по-добре; няколко сезона на борба с насекомите водеха до повишена концентрация на активните съставки в корените и стеблата им.

Освен това при много растения именно цветът, плодът или семето съдържаха полезната съставка, а макар че виждах цъфнали туфички лобелия в калта покрай пътеката, имаше много време, докато можех да събера семената. Отбелязах си мястото за бъдеща употреба и продължих.