![Лебедова песен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/6/lebedova-pesen-bg-download.jpg)
Лебедова песен [bg]
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0493-3
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли
— Яденето е готово — съобщи Карла. Тя говореше със северен акцент, определено много по-различен от провлечения мисурски изказ на съпруга ѝ. — Елате да си вземете.
— Почакайте малко. — Слай погледна Ръсти. — Мисля, че каза, че си с двама приятели.
— Така е. С нас пътува едно момиче. Тя е… — Цирковият артист хвърли поглед на Джош и отново погледна Слай. — Тя е в хамбара.
— Момиче! Всемогъщи боже, приятели! Доведете я тук да хапне малко топла храна!
— Хм… не мисля, че…
— Вървете и я доведете! — настоя старецът. — Хамбарът не е място за момиче!
— Ръсти? — Джош се беше загледал през прозореца. Нощта се спускаше бързо, но все още можеше да види последното ябълково дърво и фигурата, която беше застанала под него. — Ела за малко.
Навън Суон продължаваше да държи одеялото над главата и раменете си като пелерина и гледаше клоните на хилавото ябълково дърво. Убиец направи две обиколки около него и излая вяло; искаше да се върне в хамбара. Клоните над главата на Суон се размърдаха като кокалести и търсещи нещо ръце.
Тя тръгна към ствола — ботушите ѝ потъваха повече от десет сантиметра в снега — и сложи голата си ръка на него.
Той беше студен под пръстите ѝ. Студен и отдавна мъртъв. „Точно както всичко останало“, помисли си тя. Всички дървета, тревата, цветята — всичко беше погубено от радиацията преди много години.
Но смяташе дървото за красиво. Беше някак си гордо, като паметник, и не заслужаваше да бъде заобиколено от тези грозни пънове, някога кипели от живот. Суон знаеше, че болезненият звук на това място е бил протяжен агонизиращ вой.
Ръката ѝ погали леко дървото. Дори в смъртта имаше нещо величествено в него, нещо предизвикателно и първично — див дух като сърцето на пламък, който никога не може да бъде изгасен напълно.
Убиец изджафка в краката ѝ, за да я накара да побърза с онова, което правеше.
— Добре, наистина…
Суон млъкна. Вятърът вилнееше около нея и подръпваше дрехите ѝ.
„Възможно ли е? — зачуди се тя. — Не си въобразявам… нали?“
Пръстите ѝ започнаха да изтръпват, сякаш по тях потече електричество. То беше достатъчно силно, за да го усети през студа.
Суон сложи длан на дървото. По нея заиграха игли и бодлички — все още бяха леки, но постепенно се усилваха.
Сърцето ѝ прескочи. Живот, осъзна тя. Дълбоко в самото дърво все още имаше живот. Мина толкова време — толкова много време — откакто за последно усети докосването на живота под пръстите си. Усещането отново беше почти ново за нея и едва сега осъзна колко много ѝ е липсвало. Онова, което приличаше на слабо електричество, сякаш се надигаше от земята, минаваше през подметките на ботушите ѝ, продължаваше по гърба ѝ, по ръцете и стигаше чак до дланта ѝ върху дървото. Дръпна ръка и боцкането изчезна. Допря отново пръсти до дървото, сърцето ѝ прескочи и почувства силен шок, сякаш някой беше подпалил гръбнака ѝ.
Тялото ѝ се разтресе. Чувството за течащо през него електричество ставаше все по-силно, почти болезнено, а костите ѝ изтръпнаха от пулсиращата енергия, която преминаваше през нея и се вливаше в дървото. В един момент вече не можеше да издържа повече и си дръпна ръката. Продължаваше да усеща боцкане в пръстите.
Но все още не беше приключила. Съвсем импулсивно протегна показалец и написа няколко букви върху ствола на дървото: С… У… О… Н.
— Суон! — разнесе се глас от къщата и я стресна. Момичето се обърна към него. Вятърът издърпа импровизираната ѝ качулка и я свали от главата и раменете ѝ.
Слай Муди беше застанал между Джош и Ръсти с газена лампа в ръка. На жълтата ѝ светлина видя, че фигурата под ябълковото дърво нямаше лице.
Главата на момичето беше покрита със сиви образувания, които се бяха появили като черни брадавици, бяха ставали все по-големи и се бяха разпространявали с годините, за да се свържат със сиви филизи помежду си като търсещи се и сплетени лози. Образуванията бяха покрили главата ѝ като възлест шлем, бяха скрили чертите на лицето ѝ и ги бяха запечатали под себе си, с изключение на една малка цепка на лявото ѝ око и груба дупка на устата ѝ, през която дишаше и се хранеше.
Карла изпищя зад Слай. Старецът прошепна:
— О… Господи…
Безликата фигура сграбчи одеялото и се забули с него. Джош чу сърцераздирателния ѝ вик, когато хукна към хамбара.