Златният бряг [bg]

— Мистър Сатър — попита някакъв репортер, — в съда казахте, че по пътя за насам са ви забавили четири коли. Как ви забавиха?

— Без коментар.

— Пътя ли ви препречиха?

— Без коментар.

— Наистина ли смятате, че в колите са били хора на Алфонс Ферагамо?

— Без коментар.

И така продължи още известно време. Под носа ми все се оказваше нечий микрофон, който записваше моето „Без коментар“ за поколенията. Зърнах кадилака, паркиран в забранената за паркиране зона на площада, на около петдесет метра от нас, и Лени зад волана. След това забелязах Вини, който приближаваше към сградата на съда с двама полицаи зад себе си.

Междувременно пресата наистина ми лазеше по нервите. Отново погледнах към клиента си и видях, че той продължаваше да се усмихва, да изпуска кълба дим от пурата си и да се държи свободно, въпреки че беше наобиколен от агресивно настроени личности. Но макар че се държеше свободно, той не се ползваше с репутацията на вестникарска хрътка. Справяше се с тези импровизирани пресконференции, но не ги търсеше нарочно, както някои от предшествениците си, известен брой от които — отчасти заради склонността си да говорят твърде много пред пресата — бяха мъртви.

Една особено настойчива и досадна репортерка, която разпознах от едно телевизионно предаване, не ми даваше мира с въпроси относно алибито.

— Сигурен ли сте, че мъжът, когото сте видели, е бил Франк Белароса? — попита ме тя.

— Без коментар.

— Искате да кажете, че не сте сигурен, че е бил Франк Белароса?

— Без коментар.

— Но казахте, че е бил Франк Белароса.

И продължи все в тоя дух, като че ли бяхме женени или нещо такова.

— Мистър Сатър — каза тя много гадно, — мистър Ферагамо има петима свидетели, които са свързали името на Франк Белароса с убийството. Нима искате да кажете, че всички те лъжат? Или може би вие излъгахте?

Сигурно беше от горещината, а вероятно и от емоционалното ми състояние или може би от тона на тази жена, но в крайна сметка кипнах.

— Свидетелите на Ферагамо лъжат — отвърнах й грубо и отсечено аз — и той знае, че лъжат. Всичко това е нагласена работа, лично отмъщение срещу клиента ми и опит да се провокира война между… — Успях да си затворя навреме устата, след това хвърлих поглед към Белароса, който докосна с показалец устните си.

— Война между кого? Между банди съперници ли?

Някаква жена, вероятно групи87 на мафията, попита:

— Война между неговите хора ли? Война с подчинените му шефове? Със Сали Да-да?

Политиката на мафиотите не беше стихията ми, но очевидно задаващата въпроса знаеше всички клюки в подземния свят и си мислеше, че и аз ги знам.