V. [bg]

Ако Стенсъл бе забелязал свързващото звено в тази асоциативната верига, сигурно би му се разкрило едно благосклонно, добронамерено и отзивчиво сърце. Но с Паола никога не бяха говорили за Профейн. Кой изобщо е този Профейн?

Във всеки случай, кой е бил той досега. Решиха да отидат на някакъв купон на „Джеферсън Стрийт“.

На другия ден беше събота. Още в ранното утро Стенсъл почна да навестява своите „контакти“ и да ги осведомява за предполагаемия трети участник в пътуването.

Предполагаемият трети участник междувременно страдаше от жесток махмурлук. А неговото Момиче се терзаеше от пренеприятни опасения.

— Бени, защо киснеш в „Лъжицата“?

— Защо не?

— За първи път ми отговаряш така — повдигна се тя на лакът.

— Всеки ден правим по нещо за първи път.

— Ами любовта? — без да се замисля попита тя. — Кога ще ти се случа за първи път, Бен?

В отговор Бени се изтърколи от леглото, допълзя до банята и прегърна тоалетната чиния, с единствената мисъл да повърне. Рейчъл стисна ръце върху лявата си гръд, като оперна певица по време на концерт. „И това е моят мъж“. Бени се отказа от идеята за повръщане и почна да криви лице пред огледалото.

Тя приближи до него изотзад, с разчорлена от съня коса, и притисна буза в гърба му, също както Паола в онзи зимен ден миналата година на ферибота за Нюпорт Нюз. Профейн изучаваше старателно зъбите си.

— Дръпни се от гърба ми — измърмори той.

— Виж го ти! — без да помръдва от него, започна Рейчъл. — Изпушил една цигара марихуана и вече е пристрастен. Или това го каза маймунката, дето те е яхнала?

— Казвам го аз. Дръпни се от мен.

— Достатъчно ли е толкова? — отстъпи назад тя. — Или да се отместя още, а Бен? — Последва дълга пауза.

— Ако съм пристрастен към нещо, това си ти, Рейчъл А. — почти шепнешком отвърна Профейн, с разкаяние в тона, следейки с шарещ поглед отражението й.

— Пристрастен си към жените — заяви тя. — Пристрастен си към онова, което смяташ за любов: да получаваш и да получаваш. Но не и към мен.

Бени започна яростно да търка зъбите си с четката. Тя видя в огледалото как от устата му разцъфна грамаден цвят от прокажено-розова пяна и започна да се стича надолу от двете страни на брадата му.

— Ако искаш да ме зарежеш, махай се! — изкрещя Рейчъл. — Да те няма!

Той отвърна нещо, обаче нито един от двамата не разбра думите му, които преминаваха през четката за зъби и пяната.

— Страх те е от любовта, значи си имаш някоя друга — заключи тя. — Разбира се, можеш да говориш за любов, стига да не ти се наложи да даваш нещо, да бъдеш привързан към нещо. Но, каквото и да кажеш, все ще бъде неистинско. Ще бъде само фасада, начин за самоутвърждаване. И за унижаване на тези, които опитват да те разберат, тоест мен.