V. [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:
Профейн издаваше гълголещи звуци в мивката — отпиваше вода от крана и плакнеше устата си.
— Сега разбираш ли за какво ти говорех? — откъсвайки се от крана, за да поеме въздух. — Нали те предупредих?
— Хората се променят. Не можеш ли да опиташ поне, да направиш някакво усилие? — Тя по-скоро би се удавила, но нямаше да заплаче.
— Аз не се променям. Неудачниците не се променят.
— О, направо ми се повдига от такива приказки. Кога ще престанеш да се самосъжаляваш? Ти въздигаш своята безволева, непохватна и страхлива душа до безусловността на Вселенски Принцип.
— Ами ти и твоето „МГ“.
— Каква връзка има това с…
— Знаеш ли какво съм мислил винаги? Че ти си придатък, аксесоар към някой автомобил. Че ти, твоята плът, ще се разпаднеш по-бързо от колата. Че колата ще продължи живота си дори и в автоморгата и пак ще изглежда така, както винаги е изглеждала и ще минат хиляда години, за да ръждяса тя до неузнаваемост. Но тогава нашата Рейчъл отдавна няма да я има на този свят. Ти си аксесоар, някаква жалка прогнила част, като радио, перо за чистачка или радиатор.
Рейчъл изглеждаше силно разстроена. Той продължи още по-настъпателно:
— Знаеш ли, едва след като те видях насаме с твоето „МГ“, започнах да смятам себе си за мухльо и неудачник, на когото е наложително да изпитва страх от света на вещите. В момента дори не ми идваше на ум, че ставам свидетел на някакво извращение. Просто се уплаших.
— Това само показва колко малко познаваш жените.
Бени подхвана да чеше глава, разпращайки люспици пърхот из цялата баня.
— Слаб беше първият мъж в живота ми. Обаче никой от множеството изтупани лъскави свалячи в ресторант „Трокадеро“ не е стигал по-далеч от целуване на ръката ми. Нима не разбираш, горкички ми Бен, че така или иначе момичето трябва да се отърве от девствеността с нечия помощ — на домашния папагал или на автомобила, но в повечето случаи за тази цел използва собствените си пръсти.
— Не — заяви той. Кичури слепнала се коса стърчаха на всички страни, ноктите му леко жълтееха от полепналите по тях частици от мъртвия скалп. — Това не е всичко. Има още нещо. Няма защо да извърташ.
— Ти не си неудачник. Ти си обикновен. Всеки човек е донякъде неудачник. Ще се увериш в това, стига да излезеш от своята черупка.
Бени стоеше, напълно разколебан и отчаян — крушоподобна фигура, торбички под очите.
— Какво искаш? Колко си решила да поискаш? Това не ти ли е достатъчно? — размаха той пред нея неодушевения си пенис.
— Не е достатъчно. Нито на мен, нито на Паола.
— Нея пък от къде на къде я намесваш…
— Където и да отидеш, все ще се намери жена за Бени. Нека това поне малко те утеши. Винаги ще се намери дупка, в която да влезеш без страх, че ще изгубиш дори частица от твоето скъпоценно неудачничество. — Рейчъл затрополи из стаята. — Добре де. Курви сме. Цената ни е твърдо фиксирана и е еднаква, независимо от предпочитанията на клиента: отпред, свирка, задна шморца или пълна програма. Готов ли си да я платиш, миличък? Как ще постъпиш? Разума ли ще послушаш, или сърцето?
— Ако мислиш, че ние с Паола…
— С която и да е. Докато това нещо клюмне съвсем. Те са цяла върволица, някои по-хубави от мен, но без изключение са глупави поне колкото мен. И много лесно можем да бъдем измамени, защото всяка от нас има по една от тези — докосвайки междукрачието си. — А когато тя надигне глас, ние се вслушваме в зова й. — Рейчъл бе вече на леглото. — Хайде, бебчо, — подкани го тя, почти разплакана, — този път е безплатно. В името на любовта. Качвай се. Хем приятно, хем безплатно.
Колкото и да бе нелепо, Бени си припомни, съвсем не на място, радиотехника Хирошима, цитиращ от някакво мнемоническо ръководство за цветова маркировка на резистори.
Лоши момчета изнасилват нашите момичета зад стените на частни зеленчукови градини (или „но Вайълет е винаги съгласна“). Хем приятно, хем безплатно.
Възможно ли е някои от техните съпротивления да бъдат измерени в омове? Един ден, ако е рекъл Господ, ще бъде създадена изцяло електронна жена-робот. Сигурно ще се казва Вайълет. Изникне ли някакво затруднение с нея, веднага се консултираш с инструкцията за употреба и поддръжка. Ще бъде приложена модулната концепция: например дебелината и дължината на пръстите или сърдечната температура или размерът на устата не отговарят на посочените от теб в спецификацията? Демонтираш съответните модули и ги заменяш с други, това е всичко.