История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Причината е, че сутринта при кратката престрелка с „Принс оф Уелс“ „Бис-марк“ е получил две попадения, като едното е причинило изтичане на гориво.
Намаляването на запасите принуждава германския адмирал Лютенс да се на-сочи към някое френско пристанище, като се откаже от рейда си в Атланти-ческия океан, и евентуално да се завърне в Германия, преди няколкото бри-тански ескадри, които се насочват към мястото на сражението, да успеят да пресекат пътя му.
Същия следобед Тоуви отделя 3-та крайцерна ескадра, командвана от адмирал Къртис, и самолетоносача „Викториъс“, който се кани да отплава за Средиземно море, натоварен с изтребители, да излязат на позиция на около 160 км от „Бисмарк“ — достатъчно разстояние, от което „Викториъс“ да изпрати девет бомбардировача торпедоносци. Те излитат малко след 10 часа сутринта при много лошо време и срещат трудности при откриването на „Бисмарк“, но все пак успяват скоро след полунощ да осъществят успешни атаки. Регистрирано е едно пряко попадение, което обаче не причинява сериозни повреди на покрития с дебела броня линеен кораб. Рано сутринта на 25 май той дори успява да се измъкне от преследвачите си и останалата част от деня минава в безплодни усилия да бъде открит отново.
Едва в 10,30 часа сутринта на 26 май корабът е забелязан и за него е док-ладвано от патрулиращия самолет „Каталина“ на бреговата охрана на около 1100 км от Брест. През това време разпръснатият на широк фронт флот на Тоуви е в твърде неизгодна позиция да го настигне, преди да успее да намери убежище и също изпитва недостиг на гориво. Обаче група „Н“ на адмирал Съмървил, която идва от Гибралтар, се намира достатъчно близо, за да пресече пътя на „Бисмарк“. Освен това в нея се намира големият самолетоносач „Арк Роял“. Първата атака е неуспешна, обаче втората — около 9 часа сутринта, а по-резултатна. 2 от изстреляните 13 торпеда поразяват целта. Въпреки че едното попадение е в бронирания пояс на „Бисмарк“ и има слаб ефект, другото е точно в кърмата и поврежда витлото, разрушава устройството за маневриране и блокира руля. Това се оказва решаващо. Докато разрушителите на капитан Вайан продължават да държат в обкръжение германския кораб и да извършват торпедни атаки през нощта, линейните кораби „Крал Джордж V“ и „Родни“ пристигат на полесражението и час и половина обсипват повредения „Бисмарк“ с бронебойни снаряди от тежкитеси оръдия. В 10,15 часа той е една горяща развалина. По заповед на Тоуви британските линейни кораби се оттеглят, преди да се появят германски под-водници или тежки бомбардировачи на Луфтвафе, като оставят крайцерите да довършат потопяването на кораба. Това прави „Дорсетшър“ с три торпеда и в 10,36 часа „Бисмарк“ изчезва под вълните.
Преди да настъпи краят му, той получава най-малко осем, а е възможно дори и дванайсет попадения от торпеда, както и много по-голям брой преки попадения от снаряди, но въпреки това се държи на повърхността, което е забележително признание за създателите му.
„Принц Ойген“ изоставя „Бисмарк“ на 24 май, за да презареди с гориво в открития океан, но след това получава повреди в машинното отделение и за-това капитанът решава да се откаже от похода и да се насочи към Брест. Въпре-ки че в пристанището го забелязват, той успява да стигне до него невредим на 1 юни.
Независимо от това обаче краят на тези драматични събития през май 1941 г. бележи кулминацията и окончателния провал на германските планове и усилия за спечелване на битката за Атлантика с надводните кораби.
Подводната кампания продължава още дълго време и представлява сериозна заплаха въпреки настъпилите в нея колебания.
През май броят на потопените от подводници съдове рязко се увеличава и през юни общият им тонаж надхвърля 300 000, или ако искаме да бъдем съвсем точни — 61 кораба с общ тонаж 310 000. Това са много повече кораби, отколко-то има в един голям конвой. Забележителното е, че понесените загуби не спи-рат притока от моряци за тях и никога не е бил изпитван недостиг на екипажи.
През пролетта се появяват редица противодействащи фактори. На 11 март американският законопроект за „Ленд-лийз“ (заем-наем) се превръща в закон и през същия месец е сформирана „поддържаща група на Атлантическия флот“, състояща се от разрушители и хидроплани. През април американскита „зона за сигурност“, патрулирана от американските военноморски сили, е разширена на изток от 60 до 26 градуса западна дължина.