Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
— Няма значение — отвърна му раздразнено Ранд. Наистина приличаха на мечове.
Башийр обаче продължи, свъсил сивите си вежди и гробовно сериозен.
— Предполагам, че хиляди са я превъзнасяли, наричали са я „Надеждата на Шиота“, сигурно дори са вярвали, че е такава. По нейно време тя сигурно е вдъхвала страх и почит не по-малко от Артур Ястребовото крило по-късно, но сега дори Кафявите сестри едва ли знаят името й. Когато умреш, хората започват да забравят кой си бил и какво си направил, или си се опитал. Всеки рано или късно умира, и всеки бива забравен, рано или късно, но проклет да съм, ако има смисъл да умреш преди да ти е дошло времето.
— Нямам такова намерение — отвърна му рязко Ранд. Знаеше къде смята да загине, макар и не кога. Поне мислеше, че знае.
С крайчеца на едното си око долови някакво движение, отзад долу, където голият камънак отстъпваше на рехави шубраци и редки дървета. На петдесет крачки от него един мъж излезе на открито и надигна лък, плавно изпъваики перцата на стрелата до бузата си. Всичко като че ли стана наведнъж.
С ръмжене, Ранд завъртя Тай’дайшар, сграбчи сайдин и сладостта на живота се вля в него заедно с гадостта на покварата. Главата му се завъртя. Стрелците станаха двама. Жлъч се надигна в гърлото му, докато се бореше с дивите, неудържими приливи на Силата, мъчещи се да го изпепелят до кости и да го вкочанят от студ. Не можеше да ги удържи под контрол; единственото, което можеше да направи, беше да остане жив. Отчаяно се опита да изчисти взора си, да може да види достатъчно ясно, за да запреде потоците, които едва-едва можеше да оформи, с гаденето, нахлуло в него толкова мощно, колкото Силата. Стори му се, че чу как Башийр извика. Стрелците пуснаха стрелите.
Ранд трябваше да загине. От толкова близо и малко момче щеше да улучи целта си. Навярно го спаси това, че беше тавирен. Докато стрелецът пускаше стрелата си, почти изпод краката му с пронизителни крясъци се надигна ято сивокрили пъдпъдъци. Недостатъчно, за да отклонят един опитен мъж, и наистина непознатият трепна само на косъм. Ранд усети вятъра от прелитащата стрела но брадичката си.
Огнени топки с големината на мъжки юмрук изведнъж удариха стрелеца. Той изпищя и ръката му отхвърча настрани, все още стиснала лъка. Друга топка го удари по коляното на левия крак и той падна с крясък.
Ранд се наведе от седлото и повърна. Стомахът му се опита да изхвърли всичко, което беше ял в живота си. Празнотата и сайдин го оставиха с болезнен гърч. Да се задържи да не падне от седлото се оказа почти непосилно.
Когато можа да се изправи, пое бялата ленена кърпа, която му подаде Башийр, и изтри устата си. Салдеецът се намръщи угрижено, и с пълно право. Стомахът на Ранд се мъчеше да намери още за повръщане. Помисли си, че може би лицето му е пребледняло. Вдиша дълбоко. Изпускането на сайдин така внезапно можеше да го убие. Но все още можеше да усеща Извора. Добре поне, че сайдин не го беше отгорил. Поне вече виждаше добре. Даврам Башийр беше само един. Но гаденето, изглежда, ставаше все по-лошо при всяко ново привличане на сайдин.
— Да видим сега дали от онзи е останало нещо, което да проговори — каза той на Башийр.
Оказа се, че не е.
Рочаид беше коленичил и спокойно претърсваше разкъсаното и оцапано с кръв палто на безжизненото тяло. Освен липсващата ръка и крак, дупка, голяма колкото главата му, го беше пробила през гърдите. Оказа се, че е Еаган Падрос; невиждащите му очи се взираха изненадано в небето. Гедвин не обърна внимание на тялото в краката си, а се взря в Ранд, студено като Рочаид. И двамата държаха сайдин. Изненадващо, Луз Терин само простена.
Флин и Наришма пристигнаха в галоп, следвани от близо стотина салдейци. Когато се приближиха, Ранд усети Силата и у стареца и у младежа, може би толкова мощна, колкото можеха да задържат. А и двамата бяха нараснали внезапно по мощ след Думайски кладенци. При мъжете беше така; жените, изглежда, трупаха плавно, докато мъжете скачаха нагоре отведнъж. Флин беше по-силен от Гедвин и Рочаид, а Наришма почти не му отстъпваше. Засега. Не можеше да се предвиди как ще завърши това. Никой обаче не можеше дори да доближи Ранд. Поне засега. Не можеше да се каже какво ще поднесе времето. Не „страховете“.
— Изглежда добре, че решихме да ви последваме, милорд Дракон. — Гласът на Гедвин бе изпълнен със загриженост, почти на ръба на насмешката. — Да не би да страдате от деликатен стомах тази сутрин?