Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
— Тя добре ли е? — запита той Нерит, не за първи път, нито за десети. — Всичко с нея наред ли е? — Дамане сведе очи и се смълча.
— Добре е, капитан Бакуун. — Широколиката, с изпъкнали скули, Нерит вложи в гласа си цялата полагаща се почит и нито троха повече. Но галеше Дамане утешително, докато говореше. — Каквото и да е било неразположението й, вече премина. Дреболия, във всеки случай. Нищо, което да ви обезпокои. — Дамане трепереше.
Бакуун изпръхтя. Почти същия отговор, който бе получавал досега. Нещо обаче се беше объркало в Ебу Дар и не само с тази Дамане. Всички сул-дам бяха стиснали устите си като миди — а и Кръвта не искаше да каже нищо, естествено, не и пред такива като него! — но той бе чул да шепнат какво ли не. Твърдяха, че дамане се били поболели, или обезумели. Светлина, той не беше видял из Ебу Дар да се използва нито една от тях, след като градът бе завзет и подсигурен, дори за триумфалното представяне на Небесните светлини, нещо нечувано досега!
— Е, надявам се, че… — почна той и млъкна, когато се появи един ракен, понесъл се над източния проход. Огромните му кожести криле биеха силно, за да набере височина, и точно над хълма съществото изведнъж се наклони и описа тесен кръг, а върхът на едното крило се насочи почти отвесно надолу. От него изпадна тънка червена лента и се понесе към земята под тежестта на оловна топка.
Бакуун преглътна ругатнята си. Летците винаги обичаха да парадират, но ако тази двойка наранеше някой от хората му, пускайки разузнавателния си доклад, кожата им щеше да съдере, все едно пред кого трябваше да се изправи, за да се добере до тях. Нямаше да предпочете да влезе в бой, без да разполага с разузнаващи летци, но наистина ги глезеха като галеници на Кръвта.
А лентата се носеше право надолу, като стрела. Оловната тежест се удари в земята и заподскача по билото, почти до високия тънък пилон, обозначаващ мястото за съобщения, твърде дълъг, за да се сваля непрекъснато, освен когато трябваше да се прати ново нареждане на летците. Освен това, когато го оставяха легнал на земята, все се намираше някой, който да спъне коня си в него и да му изкълчи крака.
Бакуун закрачи право към шатрата си. Първият му лейтенант вече го чакаше с оцапаната от калта лента с тръбичката с донесението. Тирас беше кльощав мъж, с една глава по-висок от него самия и с жалка четина по брадичката.
Докладът, навит в тънката метална тръбичка върху къс почти прозрачна хартия, беше изписан простичко. Той никога не беше принуждаван да яхва ракен или то’ракен — слава на Светлината и хвала на Императрицата, дано да живее вечно! — но се съмняваше, че е лесно да се държи писалка в седло, привързано на гърба на летящ гущер. Това, което се съобщаваше, го накара да отвори капака на малкото си походно писалище и трескаво да почне да пише.
— Появила се е войска на десет мили източно оттук — каза той на Тирас. — Пет или шест пъти повече от нашата. — Летците понякога преувеличаваха, но не с много. Как беше възможно толкова голяма чет да проникне в тези планини, без да ги забележат? Видял бе с очите си брега на изток и му се искаше да изрекат погребалните му молитви преди да се опита да акостира там. Очите му да изгорят дано, летците се хвалеха, че могат и бълха да видят в такъв обхват. — Няма основание да се мисли, че знаят, че сме тук, но не бих имал нищо против да ни пратят малко подкрепления.
Тирас се засмя.
— Ще ги забършем с нашата Дамане и толкова, ако ще да ни превъзхождат двадесеткратно. — Единственият му дребен недостатък беше прекалената му самоувереност. Иначе беше добър войник.
— А ако те си имат няколко… Айез Седай? — отвърна тихо Бакуун, като се запъна на името, докато пъхаше доклада заедно с краткото си съобщение обратно в тръбичката. Все още не можеше да повярва, че някой може да остави тези… жени да тичат на воля.
Физиономията на Тирас показа, че е запомнил приказките за оръжието на Айез Седай. Червената лента се развя след него, докато тичаше презглава към пилона.
Много скоро тръбичката с лентата бе прикрепена на върха на пилона за съобщения и лекият ветрец развя дългата червена ивица на петнадесет разкрача над билото на хълма. Ракенът се понесе през долината с мъртвешки неподвижни криле. Изведнъж една от летците с люшна надолу от седлото си и увисна — с главата надолу! — под свитите нокти на ракена. Само от гледката стомахът на Бакуун се сгърчи. Но ръката й хвана лентата, пилонът се огъна и после завибрира, изправяйки се, след като тръбичката за съобщения се измъкна от скобата, и жената се върна в нормално положение на гърба на съществото, докато то се издигаше с бавно кръжене.