Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
„Избий ги — простена умоляващо Луз Терин. — Твърде опасни са, за да живеят!“ Без да мисли, Ранд потисна гласа. Всеки друг преливащ мъж предизвикваше тази реакция от страна на Луз Терин. Ранд вече бе престанал да се чуди защо.
Ранд промърмори команда и Флин примигна, след което побърза да се присъедини към редицата и да запреде девети Праг. Никой не беше толкова голям, колкото Ранд можеше да направи, но всеки можеше да пропусне волски впряг, макар и с мъка. Смятал беше да го направи сам, но не можеше да рискува отново да привлече сайдин пред очите на всички. Забеляза, че Гедвин и Рочаид го гледат, с еднакво разбиращи усмивки на лицата. И Дашива също — намръщен, устните му помръдваха беззвучно. Дали беше само от въображението му, или Наришма също го гледаше накриво? И Адли? И Мор?
Ранд неволно потръпна. Да не се доверява на Гедвин и Рочаид си беше просто проява на благоразумие, но дали вече не беше стигнал до онова, което Нинив наричаше „страховете“? Някакъв вид лудост, проникваща до костите ти, мрачна подозрителност към всички и към всичко. Имало беше един от Коплинови, Бенли, който смяташе, че всички заговорничат против него. Беше умрял от глад още когато Ранд бе малко момче — отказваше да яде от страх, че ще го отровят.
Ниско приведен над шията на Тай’дайшар, Ранд мина най-широкия Праг. Този на Флин, както се оказа, но точно в този момент можеше да мине и през Прага на Гедвин. Беше първият, стъпил на земята на Алтара.
Останалите го последваха бързо, най-напред — ашаманите. Дашива се загледа навъсено в Ранд, както и Наришма, но Гедвин веднага започна да се разпорежда с Бойците си. Един по един те се затичаха напред, отвориха си Прагове и минаха през тях, теглейки конете след себе си. Нагоре по долината ярки отблясъци светлина показаха, че се отварят и затварят нови Прагове. Аша’ман можеха да Пътуват на къси разстояния, без първо да запаметяват терена, от който тръгват, и така да покриват разстоянията далеч по-бързо, отколкото с езда. Много скоро останаха само Гедвин и Рочаид, ако не се брояха Вречените, задържащи своите Прагове. Другите щяха да се развърнат на запад в търсене на Сеанчан. Салдейците се прехвърлиха от Иллиан и се качиха по конете. Воините на Легиона се разпръснаха на бегом сред дърветата, със заредени арбалети. В тази околност можеха да се придвижват не по-бавно от конниците.
Докато останалата част от армията изплуваше сякаш от въздуха, Ранд подкара нагоре, натам, накъдето бяха поели ашаманите. Зад гърба му се издигаха високи планински зъбери, като стена, преграждаща падината, но на запад върховете стигаха почти до Ебу Дар. Той усили до лек галоп.
Башийр се изравни с него преди да достигне прохода. Дорестият му кон беше дребен — повечето салдейци яздеха дребна порода коне, — но бърз.
— Никакъв сеанчанец не се мярка тъдява, както изглежда — подхвърли той почти небрежно, гладейки мустаци с кокалчето на палеца си. — Но можеше и да има. Тенобия бездруго сигурно ще поиска да набучат главата ми на пика затова, че съм тръгнал след един жив Прероден Дракон, да не говорим за мъртъв.
Ранд се намръщи. Навярно можеше да вземе Флин да го пази откъм гърба и Наришма, и… Флин беше спасил живота му; значи трябваше да му е верен. Но хората се променяха. А Наришма? Дори след… Усети мраз при мисълта за риска, който беше поел. Не „страховете“. Наришма беше доказал, че е верен, но въпреки това рискът си беше налудничав. Също толкова налудничав, колкото да бяга от погледи, за които дори не беше сигурен, че съществуват, да бяга нанякъде, където нямаше никаква представа какво може да го очаква. Башийр бе прав, но на Ранд не му се искаше да го обсъждат повече.
Склоновете, стесняващи се нагоре към прохода, бяха от гол камък и с щръкнали канари с всякаква големина, но сред естествения камък се въргаляха останките от някогашна огромна статуя. Свита длан, голяма почти колкото гърдите му, стиснала дръжка на меч със счупен връх — острието бе по-широко от дланта му. Огромна глава на жена, с напукано лице и корона, която сякаш бе направена от изправени кинжали, някои от които все още цели.
— Коя е била според теб? — попита той. Кралица, разбира се. Дори търговци и учени да бяха носили корони в далечни времена, само владетели и пълководци си бяха вдигали статуи.
Башийр се изви на седлото си да огледа главата, преди да заговори.
— Обзалагам се, че е някоя кралица на Шиота — най-сетне отрони той. — Едва ли е по-стара. Веднъж видях една статуя, направена в Еарон, и толкова беше изтрита от времето, че човек не може да познае на мъж ли е, или на жена. Завоевателка ще да е била, инак нямаше да я покажат с меч. А доколкото си спомням, в Шиота давали такава корона на владетелите си, които разширявали границите им. Май я наричаха Короната от мечове, а? Някоя Кафява сестра сигурно ще може да ти каже повече.