Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
— Аз пък смятам, че е крайно време да си строиш хората — каза му хладно Ранд. Отчасти леденият му тон се дължеше на това, че се рееше в лишената от чувства Празнота. — Иначе няма да си на никой фланг. — Имаше предвид, че ще го остави зад себе си, ако не стане готов навреме. Глупакът му с глупак със сигурност нямаше да може да забърка големи неприятности, оставен в това пусто място само с малцината си ратници. Ранд щеше да се върне преди да е успял да се придвижи до най-близкото село.
Кръвта от лицето на Вейрамон се отцеди.
— Както заповяда милорд Дракона — отвърна той и извърна коня си — висок дорест жребец с яки гърди.
Бледоликата лейди Айлил дръпна юзди пред Ранд, придружена от Върховната лейди Анайела. Странна двойка. И не само държавите им се мразеха взаимно. Айлил беше висока за кайриенка, макар и само за кайриенка, и всичко по нея излъчваше достойнство и финес, от дъгите на веждите й и извивката на облечената й в червена ръкавица китка, та чак до извезаната с перли пелерина, просната по задницата на сивкавата й кобила. За разлика от Семарадрид, Марколин, Вейрамон или Тихера, тя дори не мигна като видя как капките дъжд се плъзгат покрай него, без изобщо да го докосват. Анайела обаче примигна. И ахна. И се изкикоти в шепа. Анайела беше стройна и гъвкава тъмноока красавица, пелерината й също беше украсена е рубини и освен това бе извезана със златни ширити, но приликата й с Айлил свършваше дотук. Анайела беше смес от елегантност и превзетост. Когато се покланяше, белият й кон също се покланяше, сгъвайки предните си крака. Вярно, това правеше впечатление, но само впечатление, поне според Ранд.
— Милорд Дракон — каза Айлил, — трябва отново да изразя протеста си срещу включването ми в тази експедиция. — Гласът й беше хладно сдържан, ако не и съвсем недружелюбен. — Ще пратя ратниците си където и когато заповядате, но нямам никакво желание лично да влизам в разгара на битка.
— О, не — добави Анайела и присви деликатно рамене. Дори тонът й беше превзет! — Отвратително нещо са това битките. Така казва моят Майстор на коня. Вие, разбира се, няма да ни накарате да отидем, нали, милорд Дракон? Чували сме, че проявявате изключителна грижа за жените. Нали, Айлил?
Ранд толкова се удиви, че Празнотата се срина и сайдин изчезна. Дъждовните капки западаха по косата му и се просмукаха в палтото му, но в първия миг, стиснал седлото, за да се задържи изправен, докато виждаше пред себе си четири жени вместо две, беше твърде зашеметен, за да го усети. Колко знаеха те? Били го чували? Колко ли хора още го знаеха? Как бе могъл да го научи който и да е? Светлина, според мълвата той беше убил Мургейз, Елейн, Колавер и навярно още сто жени, и всяка следваща — по-зловещо от предишната! Преглътна дълбоко, за да не повърне. Това само отчасти се дължеше на сайдин. „Да ме изгори дано, колко ли шпиони има тук, които ме следят?“ Мисълта сякаш изръмжа в главата му.
„Мъртвите дебнат — изшепна Луз Терин. — Мъртвите нивга не скланят очи.“ Ранд потръпна.
— Наистина се старая да внимавам с жените — отвърна им той, след като бе в състояние отново да проговори. „По-бързо от един мъж и по много по-нищожен повод.“ — Тъкмо затова искам да ви държа край себе си през следващите няколко дни. Но ако наистина не ви харесва чак толкова, мога да отзова някой от ашаманите. В Черната кула ще сте в пълна безопасност. — Анайела изписука мило, но хубавичкото й лице пребледня.
— Не, благодаря — отвърна след пауза Айлил, абсолютно спокойна. — Предполагам, че ще е по-добре да обсъдя с моя Капитан на пиката какво може да очакваме. — Но се спря, докато извръщаше кобилата си, и изгледа Ранд накриво. — Моят брат Торам е… несдържан, милорд Дракон. И дори напорист. Аз не съм.
Анайела се усмихна прекалено сладко на Ранд и дори се фръцна лекичко, преди да я последва, но след като му обърна гръб, бързо сръга коня си и дори го плесна с камшичето с отрупана със скъпоценности дръжка, за да изпревари другата жена. Белият кон показа изненадваща бързина.
Най-сетне всички се построиха и колоните се оформиха, проточвайки се като змии през ниските хълмове.
— Започнете — каза Ранд на Гедвин, който възви коня си и зарева команди на мъжете си. Осмината Вречени подкараха напред и слязоха на терена, който бяха запаметили, с лице към ридовете. Единият изглеждаше познат — среброкос мъж, чиято остра тайренска брада изглеждаше непривично на набръчканото му лице на селяк. Осем вертикални черти от ослепително синя светлина се завъртяха и се превърнаха в отвори, разкриващи съвсем леко отличаващи се една от друга осем гледки към дълга, обрасла с редки дървета планинска долина, преминаваща в стръмен проход. В Алтара. В планините Венир.