Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Докато ги чакаше, Джондалар бе извън себе си от притеснение, а след облекчението бе обзет от несигурност, примесена с нотка на ядно раздразнение:
— За мен има значение, Джондалар — избухна тя, защитавайки вълчицата. — Освен това, не съм глупачка. Започнах да ходя на лов за хищници преди всякакви други животни. Познавам вълците. Ако беше глутница, никога нямаше да тръгна да търся бърлогата и. Глутницата щеше да се погрижи за малките и.
— Дори да е била самка, защо сте прекарали целия ден в търсене на някакво вълче?
Джондалар бе започнал да повишава глас. Освобождаваше се от собственото си напрежение и в същото време се опитваше да я убеди друг път да не поема такива рискове.
— Вълчето беше единственото нещо, което вълчицата е имала. Не можех да го оставя да умре от глад, след като убих майка му. Ако никой не се беше погрижил за мен, когато бях малка, нямаше да съм жива сега. Длъжна съм да се погрижа, дори и да е вълче. — Айла също бе повишила глас.
— Не е същото. Вълкът е животно. Би трябвало да проявяваш малко повече разум, Айла, а не да излагаш на опасност собствения си живот заради едно вълче — извика Джондалар. Струваше му се, че не може да я накара да разбере. — В такова време не може да се стои навън цял ден.
— Имам достатъчно разум, Джондалар — отвърна му Айла и в очите и проблесна гняв. — Та нали аз бях навън. Да не мислиш, че нямам представа какво е времето? Да не мислиш, че не мога да преценя кога животът ми е в опасност? Грижех се сама за себе си, още преди ти да се появиш и съм се сблъсквала с къде по-големи опасности. Грижех се дори за теб. Хич не ми трябваш, ако ще ме наричаш глупава и неразумна.
Хората, които започнаха да се събират в Огнището на Мамута, реагираха на караницата като се усмихваха притеснено и се стараеха да не и обръщат голямо внимание. Джондалар се огледа и видя няколко души, които се усмихваха и разговаряха помежду си, но сред тях изпъкваше тъмнокожият мъж с пламъчета в очите. Не се ли долавяше известна снизходителност в широката му усмивка?
— Права си, Айла. Не ти трябвам, нали? За нищо. — Джондалар се изплю, а после, като видя, че Талут се приближава, попита: — Талут, имаш ли нещо против да се преместя в готварското огнище? Ще се опитам да не се навирам в очите на никого.
— Не, естествено, че нямам нищо против, но…
— Добре. Благодаря ти — каза Джондалар и грабна завивките и вещите си от леглото, на което спеше с Айла.
Тя бе поразена, не вярваше, че той наистина може да поиска да спи другаде — просто ума и не го побираше. Бе почти готова да го помоли да не се мести, но гордостта и не и позволи да проговори. Той спеше при нея, но от толкова време не бяха споделяли Удоволствия, че тя бе сигурна, че той вече не я обича. А щом вече не я обича, тя няма да се опитва да го насилва да остане, макар че мисълта за това я жегна в стомаха и тя изпита силен страх и мъка.
— Вземи си и твоя дял от храната — каза тя, докато той тъпчеше разни вещи самара си. След това, опитвайки се да избегне пълния разрив, добави: — Макар че не знам кой ще ти готви там. То не е истинско огнище.
— А кой, мислиш, ми е готвил, когато правех Пътешествието си? Някоя донии? Не ми трябва жена да се грижи за мен. Сам ще си готвя!
Той се отдалечи с тежки стъпки и с ръце, пълни с кожи; мина през Лисичето огнище и Лъвското огнище и хвърли завивките си близо до къта за изработка на сечива. Айла гледаше как си отива и не искаше да повярва.
Землянката жужеше — всички говореха за тяхната раздяла. Щом чу новината, Диджи забърза надолу по пътеката, тъй като и беше трудно да повярва. Тя и майка и се бяха отделили в Огнището на Зубъра, докато Айла хранеше вълчето и бяха разговаряли там тихо известно време. Диджи, която също се бе преоблякла в сухи дрехи, бе едновременно сдържана и решителна. Да, не би трябвало да остават навън толкова дълго, заради собствената си безопасност, както и за да не причиняват безпокойство у останалите, но не, при създалите се обстоятелства тя не би постъпила другояче. На Тюли и се искаше да поговори и с Айла, но и се стори, че не би било редно, особено след като изслуша разказа на Диджи. Айла казала на Диджи да се върне преди да предприемат неразумното проследяване на вълчите стъпки, а те и двете бяха вече зрели млади жени, които спокойно можеха да се грижат за себе си; и въпреки това през целия си досегашен живот Тюли никога друг път не бе изпитвала такава силна тревога за Диджи.
Нези побутна с лакът Трони и двете напълниха чинии с топла храна и ги донесоха на Айла и Диджи в Огнището на Мамута. Може би нещата ще се пооправят след като се нахранят и имат възможност да разкажат какво се бе случило.