Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Вълчето беше спало удобно до топлото тяло на Айла под горната и дреха, но светлината, шумът и непознатите миризми го изплашиха. То заскимтя и се опита да се сгуши в жената, с чиято миризма и топлина вече бе свикнало. Тя остави малкото пухкаво същество на земята близо до дупката за чертане. Вълчето се изправи на крака, направи няколко несигурни крачки, след това клекна и направи локвичка, която бързо се просмука в меката суха пръст.
— Това е вълче! — възкликна Дануг.
— Бебе-вълче! — обади се Лати с искрящи от радост очи.
Айла видя, как Ридаг приклекна, за да види животинчето отблизо. Протегна ръка, вълчето я подуши, а после я близна. Лицето на Ридаг засия от радост.
— Къде намери малкото вълче, Айла? — попита я той със знаци.
— Дълга история — отговори му тя по същия начин, — по-късно ще ти я разправя.
Тя бързо смъкна анорака си. Нези го пое и и подаде чаша горещ чай. Тя и се усмихна с благодарност и отпи една глътка.
— Няма значение къде го е намерила. Какво ще го прави? — поиска да знае Фребек.
Айла бе сигурна, че той разбира езика на знаците, макар че твърдеше обратното. Фребек явно бе схванал въпроса на Ридаг. Тя се обърна и застана лице в лице с него.
— Ще се грижа за него, Фребек — каза му тя и в погледа и блесна предизвикателство. — Убих майка му — тя кимна към черната вълчица — и имам намерение да отгледам нейното бебе.
— Това не е бебе. Това е вълк! Звяр, който може да нарани хората — възрази той.
Айла рядко бе заемала такава решителна позиция по отношение на него или на когото и да било другиго, а той беше открил, че често тя бе готова да отстъпи при дребни стълкновения, за да избегне изострянето им. Не беше очаквал конфронтация и това не му се понрави, още повече, че усещаше, че този път няма да може да се наложи.
Манув погледна вълчето, после Фребек и лицето му цъфна в широка усмивка.
— Фребек, ама теб да не би да те е страх, че това животинче може да те нарани?
Дружният смях накара Фребек да почервенее от гняв.
— Не исках да кажа това. Имах предвид, че вълците нападат хора. Първо коне, а сега и вълци, А след тях? Аз не съм животно и не искам да живея сред животни — заяви той и се отдалечи с тежки стъпки. Не беше готов да подлага на изпитание обитателите на Лъвския бивак, за да види дали ще предпочетат него или Айла и животните и ако ги заставеше да избират.
— Нези, остана ли ти от печеното бизонско?
— Сигурно умираш от глад. Ще ти сипя една чиния за вечеря.
— Не за мен. За вълчето — каза Айла.
Нези и донесе резен печено месо, чудейки се как такова малко вълче ще може да яде от него. Но Айла си спомни нещо, което беше научила преди много години: бебетата могат да ядат всичко, което яде майка им, но храната трябва да е по-мека, за да я дъвчат и поглъщат по-лесно. Веднъж бе донесла в долината си наранено пещерно лъвче и го бе изхранила с месо и бульон, вместо с мляко. Вълците също са месоядни. Спомни си, че когато наблюдаваше и изучаваше вълците, по-възрастните животни често сдъвкваха храната, поглъщаха я и я отнасяха в бърлогата си, където я повръщаха, за да я поемат вълчетата. Но не беше нужно и тя да я дъвче — имаше ръце и остър нож и можеше да я накълца на ситно.
След като надроби месото на малки парченца, Айла го сложи в купа и му наля топла вода, за да доближи температурата му до тази на майчиното мляко. Вълчето душеше около ръбовете на дупката за чертане, но явно се страхуваше да напусне очертанията и. Айла седна на рогозката, протегна ръка и повика нежно вълчето. Тя го бе измъкнала от студено и пусто място и му бе осигурила удобство и топлина, и то вече свързваше нейната миризма със сигурност и уют. Пухкавата топка се закандилка към протегнатата и ръка.
Взе го, за да го разгледа. Внимателното проучване показа, че вълчето е мъжко, много малко, вероятно от рождението му бе изминал не повече от един пълен лунен цикъл. Зачуди се дали е имало братчета и сестричета и ако е било така, кога са починали. Не забелязваше никакво нараняване; не изглеждаше и недохранено, макар че черната вълчица бе определено дръглива. Айла се замисли за ужасната цена, която черната вълчица трябваше да заплати, за да осигури живота на малкото и си спомни за едно съдбоносно премеждие, което бе преживяла и което укрепи решимостта и. Ако имаше възможност, щеше да съхрани живота на синчето на вълчицата каквото и да и костваше това и нито Фребек, нито който и да било друг не можеше да и попречи.
Държейки вълчето в скута си, Айла топна пръст в паницата със ситно смляното месо и го постави пред нослето му. Вълчето беше гладно. Подуши го, близна го, а после го изблиза всичкото. Тя гребна още веднъж и то отново лакомо опапа вкусната манджа. Айла го държеше в скута си и продължаваше да го храни като усещаше как малкото му коремче се закръгля. Когато прецени, че е яло достатъчно, тя постави съдинка с вода под муцунката му, но то само я близна. След това Айла стана и го отнесе в Огнището на Мамута.