Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Когато Бебчо ме напусна, за да си намери другарка, той повече не се върна при мен, но понякога наминаваше, а се случваше да се срещнем и из степите. Никога не заплашваше нито Уини, нито Рейсър, нито мен, дори след като си намери другарка и създаде свое собствено стадо. Бебчо нападна двама мъже, които влязоха в бърлогата му, уби единия, но когато му казах да си върви и да не закача Джондалар и брат му, той ме послуша. Вярно е, че пещерният лъв и вълкът са хищници. Живяла съм с пещерен лъв и съм наблюдавала вълците. Мисля, че когато един вълк израсне сред народа на даден бивак, той никога няма да нападне тези хора, но заявявам, че при най-малка опасност за някое дете за когото и да е било — тя преглътна няколко пъти — аз, Айла от Мамутоите, ще го убия със собствените си ръце.
Айла реши следващата сутрин да запознае вълчето с Уини и Рейсър, за да свикнат с миризмата му и да не се плашат от него. След като нахрани малкия представител на вълчия род, тя го занесе в пристройката за конете, за да се срещне с двойката копитни. Не усети, че няколко души я проследиха с поглед.
Преди да се приближи с вълчето до конете, обаче, тя взе буца сух конски тор, раздроби я и го натри с влакнестия прах. Айла се надяваше, че степните коне ще проявят желание да приласкаят друга рожба на ловуващо животно, както беше станало с пещерното лъвче, но си спомни, че Уини бе по-склонна да приеме Бебчо, след като той се бе овъргалял в нейния тор.
Когато поднесе към Уини побиращата се в шепата и мъхната топка, кобилата отначало се отдръпна, но после природното и любопитство надделя. Приближи се предпазливо, долови познатия, успокоителен мирис на кон, примесен с по-обезпокоителната миризма на вълк. Рейсър прояви същото любопитство и по-малко предпазливост.
Въпреки инстинктивната си предпазливост по отношение на вълците, той никога не беше живял в табун диви коне и никога не беше преследван от глутница ловки хищници. Пристъпи към топлото, живо и интересно, макар и леко плашещо го пухкаво нещо, което Айла държеше в шепите си и протегна глава, за да го разгледа по-отблизо.
След известно време, като прецени, че конете вече са свикнали с миризмата на вълчето, Айла го сложи на земята пред големите преживни копитни животни и чу въздишка. Погледна към входа за Огнището на Мамута и видя, че Лати беше вдигнала завесата. Зад нея се бяха скупчили Талут, Джондалар и още неколцина други. Не искаха да я безпокоят, но те също бяха любопитни и не можеха да устоят на желанието да станат свидетели на първия контакт между вълчето и конете. Макар и малко, вълчето си беше хищник, а конете бяха естествен обект на нападение от страна на вълците. Копитата и зъбите, обаче, също можеха да бъдат страховити оръжия. Известно беше, че понякога конете нараняваха или убиваха нападащи ги големи вълци, така че и сега биха могли бързо да видят сметката на такова малко хищниче.
Конете разбраха, че малкият ловец не представлява опасност за тях и бързо преодоляха първоначалната си предпазливост. Не бяха един и двама тези, които се усмихнаха при вида на кандилкащото се малко вълче, не по-голямо от копито, вдигнало носле към масивните крака на непознатите гиганти. Уини сведе глава, побутна го с муцуна и се отдръпна, после отново го докосна с трепкащите си ноздри. Рейсър приближи интересното малко от другата страна. Вълчето се сви и се наежи, когато видя приближаващите се огромни глави. Но от гледна точка на малкото вълче, светът бе населен само с гиганти. Такива бяха и човешките същества, дори жената, която го хранеше и утешаваше.
Не долови никаква заплаха в топлия дъх, излизащ от трепкащите ноздри. За чувствителния нос на вълчето мирисът на тези коне беше познат. С него бяха пропити Дрехите и вещите на Айла, дори самата тя. Вълчето реши, че тези четириноги гиганти също са част от неговата глутница и вярно на естественото желание на всяко кутре да се хареса, вдигна главица и докосна с черното си носле меката топла муцуна на кобилата.
— Допират си муцуните! — чу Айла шепотът на Лати.
Когато вълчето започна да ближе муцуната на кобилата, което беше обичайният подход на малките към другите членове на глутницата, Уини бързо вдигна глава. Но тя беше твърде заинтригувана, за да се дърпа дълго от изумителното животинче и скоро започна да приема милващия език на малкото хищниче.
След няколко минути взаимно опознаване, Айла взе малкото вълче, за да го отнесе. Началото беше обещаващо, но тя не искаше да пресилва нещата. По-късно щеше да го изведе на разходка с конете.
Айла забеляза израз на нежност и веселие върху лицето на Джондалар, когато животните се запознаваха. Тази негова реакция и беше толкова позната от преди, че тя усети необясним прилив на радост. Може би щеше да изяви желание да се върне в Огнището на Мамута, след като бе имал време да размисли. Но когато се прибра и му се усмихна — с голямата си красива усмивка — той отклони очи и бързо последва Талут в готварското огнище. Айла сведе глава — радостта и се изпари и отстъпи място на болезнено угнетение; тя бе убедена, че той вече не се интересува от нея.