Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Струва ми се, че ей там, на пейката, ще намериш стари кошници — каза Мамут, който вървеше след нея.
Тя му се усмихна. Беше отгатнал мислите и съвсем точно. Айла затършува наоколо, намери голям плетен готварски съд, разчупен в единия край, и го постави на платформата до горната част на леглото си. Но когато сложи вътре вълчето, то заскимтя и се опита да излезе. Взе го на ръце и се огледа — чудеше се какво би могло да свърши работа. Изкушаваше се да го прибере в леглото си, но вече беше минала през този етап с малки кончета и лъвчета. По-късно беше много трудно да се променят навиците им, а освен това Джондалар може би нямаше да иска да сподели леглото си с вълк.
— Не му е добре в коша. Сигурно иска да спи при майка си или при други вълчета — каза Айла.
— Дай му някое от твоите неща, Айла — каза Мамут. — Нещо меко, уютно, познато. Сега ти си му майка.
Тя кимна и прегледа малкото дрехи, с които разполагаше. Ето разкошния тоалет от Диджи, другия, който беше измайсторила в долината преди да дойде, както и няколко вехтории, които бе получила като подарък или при размяна. Имаше много резервни дрехи, когато живееше с Клана, че дори и в долината…
Забеляза самара, който беше донесла от долината и беше поставила в далечния ъгъл на складовата платформа. Прегледа съдържанието му и измъкна наметалото на Дърк, но след като го подържа известно време, отново го сгъна и го остави на мястото му. Не и даваше сърце да се раздели с него. След това намери старата си дреха на жена от Клана — голяма, стара, мека кожа. Откак се помнеше, до деня, в който бе напуснала долината с Джондалар, бе носила такава роба — увиваше се в нея и я завързваше с дълга каишка на кръста. Струваше и се, че е било толкова отдавна. Постла робата на жена от Клана в коша и постави в него вълчето. То я подуши оттук-оттам, после бързо се сгуши в нея и заспа дълбоко.
Изведнъж усети колко е уморена и гладна, дрехите и още бяха влажни от снега. Свали мокрите си боти, а после и увивките на краката си, направени от сплъстена мамутска вълна, облече един комплект от сухите си дрехи и обу домашните нозебрани, които си бе направила под ръководството на Талут. Бяха я заинтригували нозебраните, които той носеше на церемонията по осиновяването и и настоя да и покаже как се правят.
При тях се използваше една природна даденост на лоса или елена: задният крак на тези животни е така силно сгънат в ставата, че съответства на естествената форма на човешкия крак. Кожата се отрязваше над и под ставата и цялото парче се смъкваше. След обработката и долният край се съшиваше със сухожилно влакно така, че да се получи желаният размер, а горната част обхващаше крака над глезена като се прикрепяше за него с въже или каишки. В резултат на всичко това се получаваше топла и удобна обувка-чорап.
След като се преоблече, Айла влезе в пристройката, за да провери как са конете и да ги успокои, но долови известна колебливост и съпротива от страна на кобилата, когато понечи да я помилва.
— Замириса ти на вълк, нали, Уини? Ще трябва да свикнеш с него. И ти, и Рейсър. Вълчето ще живее с нас, поне за известно време. — Тя протегна ръцете си към конете, за да ги помиришат. Рейсър се отдръпна, изпръхтя и тръсна глава, след това отново подуши ръката и. Уини завря муцуната си в дланите на жената, но сви уши и заклати нерешително глава. — Ти успя да свикнеш с Бебчо, Уини, можеш да свикнеш и с… Вълчо. Утре, като се събуди, ще ви го доведа. Като видите какъв е мъничък, ще разберете, че не може да ви направи нищо.
Когато Айла се върна, видя Джондалар, който стоеше до леглото и разглеждаше вълчето. Изражението на лицето му бе неразгадаемо, но на нея и се стори, че съзря любопитство и известна нежност в очите му. Той вдигна поглед и когато я видя, челото му се набразди по познатия и начин.
— Айла, защо се забавихте толкова дълго? — попита той. — Вече всички се канеха да тръгнат да ви търсят.
— Не смятахме да закъсняваме, но като видях, че черната вълчица, която убих, кърми, трябваше да се опитам да намеря малките и — отвърна Айла.
— Че какво значение има това? По всяко време умират вълци, Айла! — беше започнал да и говори спокойно, но тревогата му за нейната безопасност придаваше известна рязкост на тона му. — Било е глупаво от ваша страна да тръгнете по следите на вълк по този начин. Ако бяхте попаднали на глутница, щяха да ви разкъсат.