Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Яркият разказ на Диджи за подвизите на Айла предизвика нещо повече от смайване у един от слушателите. Джондалар бе обзет от непрестанно нарастващо вълнение. Във въображението си той още повече разкрасяваше случилото се, представяше си Айла не само силно застрашена, но и нападната от вълци, наранена и окървавена, дори нещо още по-лошо. Тази мисъл бе непоносима за него и предишното напрежение отново го обзе с удвоена сила. И други изпитваха подобни чувства.
— Не е трябвало да се излагаш на такава опасност, Айла — каза водачката.
— Майко! — възкликна Диджи.
Жената и бе дала да разбере, че няма да споделя опасенията си.
Хората, увлечени от приключението, я погледнаха намръщено загдето прекъсва драматичния разказ, предаван с такова умение. Това, че случката беше действителна, го правеше още по-вълнуващ, и независимо, че историята щеше да бъда преразказвана много пъти, тя никога вече нямаше да носи свежестта и непосредствеността на първото разказване. Губеше се тръпката — та нали в края на краищата Айла се беше върнала здрава и читава у дома.
Айла погледна към Тюли, след това към Джондалар. Беше забелязала завръщането му в Огнището на Мамута. Той се бе разгневил, Тюли също изглеждаше сърдита.
— Не бях чак толкова застрашена — каза Айла.
— Значи мислиш, че не е опасно да се пъхаш във вълча бърлога? — попита Тюли.
— Не. Нямаше никаква опасност. Това беше бърлога на вълчица-самка, а тя беше мъртва. Влязох само за да потърся малките и.
— Дори и така да е било, трябваше ли да стоите толкова дълго навън само заради някакви вълчи следи? Беше почти тъмно, когато се върнахте — възрази Тюли.
Джондалар беше казал същото.
— Но аз знаех, че черната има малки, тя беше кърмачка. Без майка, те щяха да загинат — обясни Айла, макар че вече го беше казала и мислеше, че са я разбрали.
— Значи ти изложи на опасност собствения си живот — „и този на Диджи“ — помисли си тя, макар че не го каза, — заради живота на едно вълче? След като черната те е нападнала, е било безразсъдно да продължаваш преследването само за да си вземеш хермелина. Трябвало е да и го оставиш.
— Не съм съгласен, Тюли — намеси се Талут.
Всички се обърнаха към водача.
— Наоколо е имало гладуващ вълк, който вече е бил проследил Диджи при залагането на капаните. Кой би отрекъл, че той можеше да я проследи до тук? Времето се затопля, децата започват да играят навън по-дълго. Ако този вълк беше изпаднал в съвсем безизходно положение, тай можеше да нападне някое дете, без да го очакваме. Сега знаем, че вълкът е мъртъв. Така е по-добре.
Хората одобрително закимаха, но Тюли не се предаваше така лесно.
— Може и да е по-добре, че вълкът е бил убит, но не можеш да твърдиш, че е било нужно да остават толкова време навън, за да търсят малкото. А сега, когато го е намерила, какво ще го правим?
— Мисля, че Айла е постъпила правилно като е убила вълчицата, макар че е срамно да се убива майка-кърмачка. Всички майки имат право да отгледат децата си, дори вълчиците. Нещо повече, не е било съвсем безсмислено Айла и Диджи да вървят по следата до вълчата бърлога, Тюли. Постигнали са нещо повече от намирането на вълчето. Щом като са открили само едни следи, сега вече знаем, че наоколо няма други гладни вълци. И ако, в името на Майката, Айла се е смилила над детето на вълчицата, то аз не виждам нищо лошо в това. То е просто едно мъничко вълче.
— Сега е дребничко, но няма да е все такова. Какво ще правим с един пораснал вълк в землянката? Как можем да сме сигурни, че няма да нападне някое от децата? — попита Фребек. — В нашето огнище скоро ще се роди бебе.
— Като знам как Айла умее да се оправя с животните, мисля, че тя няма да позволи на вълка да нарани когото и да било. Освен това, в качеството си на водач на Лъвския бивак, заявявам, че и при най-малката опасност вълкът да нарани някого — Талут изгледа сурово Айла — аз ще го убия. Съгласна ли си, Айла?
Очите на всички се обърнаха към нея. В началото тя се изчерви и започна да заеква, но после каза онова, което чувстваше:
— Не мога да дам уверения, че когато порасне, това вълче няма да нарани никого. Дори не мога да кажа дали ще остане тук. Отгледах кобилата от малка. Тя ме остави, за да си намери жребец и за известно време се присъедини към един табун, но скоро се върна. Отгледах и пещерно лъвче, докато порасна съвсем. Уини беше като бавачка за Бебчо, когато той беше малък и те се сприятелиха. Макар че пещерните лъвове нападат коне и въпреки че той можеше лесно да нарани и мен, никога не ни е заплашвал. Просто завинаги си остана мое бебе.