Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

Най-после той погледна надолу. Главата му трепна. Прие го.

— И Мироу, аз хванах истинския виновник… Еъриенрод, за нея говоря. Тя е тази, която го е натоварила с това. Тя се опита да завладее града като причини мор по Летните хора. Но Еъриенрод не успя. И днес на разсъмване настъпва неестественият край на нейното неестествено дълго царуване.

Енгенит отново вдигна глава.

— Тя се е опитала да стори това? Зимната кралица?

— Казах ти — тя беше. И ти казвам, че съм се погрижила виновните да си получат наказанието. Досега винаги съм изпълнявала обещанията си. — Освен едно, което обещах на себе си.

— Тогава отново ти дължа благодарност за справедливостта, която виждам, че си въздала. Истинска справедливост, не сляпа справедливост. — Той едва-едва се усмихна. — При последната ни среща, както при първата… Къде ще отидеш след това, Джеруша? Къде е новото ти назначение?

Джеруша се отмести рязко от бюрото.

— Изпращат ме на Биг Блю. — Тя закрачи неспокойно напред-назад, пъхнала ръце в ръкавите си.

Енгенит вдигна вежди, но Джеруша не каза нищо повече.

— Къде? На лагерите с вулканична лава, надявам се — каза той, като се опита неуместно да се пошегува.

— Да. — Тя се обърна към него вцепенена. — И какво, ако отида? Там ще отговарям за колониите на планетата.

— Какво? — Той се засмя стеснително, без да може да разбере дали това не бе шега в отговор на неговата.

— Не е шега — каза тя категорично.

Смехът му секна.

— Ти… да ръководиш такова място? — Той погледна към бюрото, като че ли очакваше от него отговор. — Толкова ниско ли оценяват Тийумат, че да смятат една наказателна колония като повишение?

— Не, Мироу. — Така оценяват мен. Тя сложи ръка на отличителните знаци върху яката си. — Би могъл да го наречеш случай на сляпа справедливост.

— Ти приемаш ли тази длъжност? — Той поглади мустаците си.

— Не. — Джеруша се намръщи. — Тя е безперспективна и обидна… — Тя пое дълбоко дъх.

— Не се ли оплака? В края на краищата ти си командир на полицията… — Той също се намръщи.

Сега беше неин ред да се засмее.

— За тях съм само една шега. — Тя поклати глава. — Или трябва да отида, където съм назначена, или да подам оставка.

— Тогава напусни.

— По дяволите, това е единственото, което мога да чуя от един мъж! Откажи се… откажи се… няма да можеш да се справиш! Да, но аз мога! Очаквах повече от теб, но трябваше да си го зная…

— Джеруша — извика той, като поклати глава, — в името на боговете! Не ме превръщай в неодушевен предмет.

— Тогава не се отнасяй по такъв начин с мен.

— Не искам да гледам как ти сама се наказваш! — Той притеснено размахваше големите си ръце.

— Тогава какво друго бих могла да върша? През целия си живот съм искала да свърша нещо… нещо, което си заслужава, нещо важно. Полицейската работа ми даде това. Може би не не беше всичко онова, което очаквах, че ще бъде… но кой може да ми даде всичко?

— Мислила ли си какво би могла да вършиш тук, което да си струва? — попита той, а думите му прозвучаха като сарказъм. Пъхна ръце в джобовете си.