Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
През следващите няколко седмици бурите продължиха, снегът покри всичко. В подобно време за една армия бе трудно не само да води бой, но и да се придвижва. Съгледвачите бяха докладвали, че армията на Императорския орден се е оттеглила на седмица път на юг.
Грижата за ослепените войници щеше да бъде изключително трудна. За няколко дни обикаляне около мястото, където бе разпръснат специалният стъклен прах, съгледвачите бяха преброили над шестдесет хиляди замръзнали тела. Императорският орден най—вероятно ги бе изоставил на произвола на съдбата. Няколко десетки слепи войници бяха успели да се промъкнат през просеката, търсейки помощ и молейки за милост. Калан бе разпоредила да бъдат екзекутирани.
Не можеше да се определи точно броят на покосените от специалния прах на Вирна; не беше изключено много от пострадалите да са се оттеглили с армията и да не са били изоставени, с цел да им бъдат поставяни по—елементарни задачи. Възможно бе обаче и Джаганг да не е искал да приема обратно в лагера си слепите бойци, за да не трябва да разхищава заради тях допълнителни количества храна и грижи, пък и да не напомнят на другите войници за позорното отстъпление.
Въпреки всичко Калан бе наясно, че отстъплението е само временна мярка за Джаганг и че той не се отказва толкова лесно от целите си. Орденът разполагаше с достатъчно хора, за да понесе с лекота загубата на стотината хиляди убити от началото на войната. Засега единствено лошото време възпираше Джаганг да не поднови атаката си.
Калан нямаше намерение да стои и да го чака. Месец по—късно, когато посланикът на Херджборг се появи, тя незабавно се срещна с него в малката ловна хижа, която бяха открили в гората западно от долината. Хижата бе сгушена в прегръдката на високи стари борове, далеч от откритото поле, където бяха подредени палатките. Тя се бе превърнала в щаб и често посещавано място за Калан.
За генерал Мейферт бе огромно облекчение, че Калан можеше да отсяда в къща, а не да спи непрекъснато в палатка. Така му се струваше, че армията е успяла да направи нещо повече за жизнените условия на Майката Изповедник — съпругата на Господаря Рал. Двете с Кара оставаха на драго сърце да нощуват в хижата, но Калан не искаше да го правят често, за да не би някой в лагера да си помисли, че тя не може да издържа на условията, при които живеят всички. Понякога настояваше там да пренощува Холи, Валъри и Хелън, придружавани от някои Сестри. Друг път там оставаше Вирна с момичетата. Не бе нужно да я убеждава дълго. Калан посрещна посланика Териот от Херджборг в хижата. Придружаваше го малък отряд, който оставен отвън. Херджборг бе малка страна. Нейното участие във войната се свеждаше до осигуряването на единствено което произвеждаше — вълна. Калан имаше нужда от дрехи за войниците си.
Посланик Териот коленичи пред Майката Изповедник, за да получи обичайния поздрав, се изправи и отметна назад тежката си качулка. Лицето му грейна усмивка.
— Майко Изповедник, толкова се радвам да ви видя отново.
Тя му се усмихна сърдечно.
— И аз се радвам, посланик Териот. Заповядай, стопли се край огъня.
Край каменното огнище той свали ръкавиците си и простря ръце към пращящите пламъци. Погледът му отскочи към искрящото острие на меча, стърчащо над раменете й. След това се плъзна към фигурката на Дух, оставена върху камината. На лицето му се изписа удивление — както при всеки, видял фигурката.
— Чухме, че Господарят Рал попаднал в плен — обади се накрая той. — Имате ли вести от него?
Калан поклати глава.
— Знаем, че не му се е случило нищо лошо, но само толкава. Познавам съпруга си. Той е изобретателен. Сигурна съм, че ще намери начин да се измъкне и да ни се притече на помощ.
Мъжът кимна, слушаше я напрегнато.
Думите на Калан явно напомниха на застаналата край масата Кара за нейния Господар Рал и тя посегна към Агиела си. По израза на сините й очи и по начина, по който червената палка се завъртя в ръката на Морещицата, Калан разбра, че връзката с Господаря Рал още е жива и че Агиелът не е изгубил силата си.
Мъжът разгърна тежкото си наметало.
— Как върви войната? Всички с нетърпение очакват новини.
— Доколкото можем да преценим, жертвите от тяхна страна са над сто хиляди.
Мъжът ахна. Подобна цифра бе наистина невероятна за човек, роден в земя като една човешка длан като Херджборг.
— В такъв случай това сигурно е краят? Прибраха ли се обратно в Стария свят?
Вместо да го погледне, Калан се взря в горящите цепеници.