Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
Ала дотогава трябваше да почака, а разговорът, който достигаше до ушите му, караше кръвта му да кипи — скверните същества си представяха как ще изравнят и трите села със земята, как ще избият всички до крак и как ще се позабавляват с жените, преди да довършат и тях.
Елбраян с мъка си поемаше дъх — грозните думи го върнаха назад, към деня, когато бе слязъл в Дъндалис, само за да открие огромни камари с трупове и опожарени къщи; стори му се, че в ушите му отново заехтяха писъците на приятелите и роднините му.
Не беше минало много време, когато всяка мисъл за кражба се изпари от главата му.
След няколко минути един от гоблините стана, за да се облекчи в близките храсти. Елбраян съвсем ясно го виждаше как се поклаща напред-назад, докато безгрижно си върши работата.
Напълно безшумен, той седна на клона, върху който бе лежал досега, постави стрела в тетивата на Ястребокрилия и се прицели. Преди да стреля, сведе поглед към трите създания, разположили се под него и установи, че, поразгорещени от пивото, те стават все по-шумни и необуздани. Джуджето тъкмо разказваше някаква мръсна историйка и двамата гоблини се смееха гръмогласно.
Младият мъж изчака още миг, усещайки, че джуджето много скоро ще достигне кулминацията на разказа си, после стреля, безпогрешен както винаги.
Злото същество простена едва доловимо и рухна по очи, със стърчаща от тила стрела.
Джуджето млъкна и скочи на крака, взирайки се в тъмната нощ.
Гоблините обаче продължаваха да се смеят, единият дори направи някаква груба забележка по адрес на другаря си, нещо в смисъл, че сигурно е толкова пиян, че е припаднал в собствената си мръсотия.
Само че джуджето не мислеше така и като даде знак да пазят тишина, кимна им да се приближат.
Все още върху клона, Елбраян постави две стрели в Ястребокрилия и когато двамата гоблини се запътиха към джуджето, подвиквайки на другаря си да се обади (макар изобщо да не изглеждаха притеснени), постави оръжието водоравно пред себе си и опъна тетивата.
Двете стрели полетяха в мрака и докато стигнат до целите си, вече ги делеше повече от половин метър. Гоблините се свлякоха на земята, покосени със смъртоносна точност. Единият не издаде и звук, другият обаче, улучен под дробовете, нададе агонизиращ писък.
Пазителят светкавично скочи от дървото, изстрелвайки в същото време още една стрела, която накара вторият гоблин да замлъкне завинаги. Още докато се претърколваше, за да смекчи удара, Елбраян откачи тетивата на Ястребокрилия и когато се изправи на крака, тоягата му бе готова да посрещне единствения оцелял неприятел.
Злото същество обаче също беше готово — въртейки двуглав бич в ръце, то се втурна срещу натрапника без следа от страх.
Елбраян побърза да отскочи, избягвайки с лекота късото оръжие, после направи крачка напред и стовари тоягата си право в лицето на своя противник.
Дребното, набито създание дори не трепна и отново се спусна напред, яростно размахало оръжие.
Елбраян и този път се измъкна от обсега му и се хвърли настрани, а когато джуджето се обърна, за да го последва, Ястребокрилия се стрелна нагоре, оплитайки вражеския камшик около себе си.
Пазителят рязко притегли оръжие, с намерението да издърпа бича от ръцете на джуджето, то обаче се оказа по-силно, отколкото той очакваше и не само че не разхлаби хватката си, ами на свой ред дръпна с все сила. Винаги готов да импровизира, Елбраян се отказа от първоначалния си план и се хвърли в атака, стоварвайки върха на оръжието си в лицето на противника си.
После отново притегли тоягата към гърдите си, при което оплетеният камшик най-сетне се откачи. Предимството все още беше на негова страна и той се възползва от него, като нанесе още два бързи удара на противника си, по един от всяка страна на главата.
Джуджето направи крачка назад и тръсна глава, после, за огромна изненада на младия мъж, се впусна в нова атака. Камшикът му се стрелна под доста необичаен ъгъл и Елбраян бе принуден да протегне Ястребокрилия настрани, за да го спре. Двата езика на бича и този път се оплетоха около тоягата на пазителя и той начаса се възползва от това преимущество — направи крачка напред и като сви свободната си ръка в юмрук, нанесе няколко бързи удара на противника си.
Въпреки че при всеки пестник главата на джуджето отскачаше назад, то изглеждаше все така непоклатимо и много скоро Елбраян разбра, че трябва да измисли нова тактика. Бърз като котка, той се завъртя и дръпна с все сила, успявайки най-сетне да изтегли бича от ръцете на злото същество и да го запрати в другия край на поляната. После, досещайки се, че противникът му всеки момент може да връхлети отгоре му, се обърна и заби Ястребокрилия в гърлото му точно навреме, за да се предпази.