Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
— Поемаме отдолу нагоре — подхвърли Зейн.
Вин кимна. Централната кула на Цитаделата Хастинг беше сграда с много етажи и не знаеха на кой от тях се е разположил Сет. Ако започнеха отдолу, нямаше начин да избяга.
Освен това изкачването беше по-трудно, а натрупаната в мускулите на Вин енергия жадуваше за освобождаване. Беше чакала твърде дълго, натегната като пружина. Беше се уморила от слабост, от престоя в стаята. Беше прекарала месеци наред като нож, опрян в нечие гърло.
Дошло бе време да реже.
Понесоха се напред. Наоколо заблестяха факли — войниците на Сет се бяха събудили от виковете и изскачаха на вън. Вероятно си мислеха, че ги напада цяла армия. Можеха само да мечтаят за подобен късмет.
Вин излетя нагоре, Зейн я последва и пръсна цяла кесия монети под себе си. Стотици медни късчета се посипаха като дъжд — истинско съкровище за бедняците. Вин се приземи на една бойница, сетне двамата Тласнаха едновременно монетите във всички посоки. Озарените от светлината на факлите късчета се стрелнаха из лагера и почнаха да повалят изплашените сънени мъже.
Вин и Зейн продължиха към централната кула. Отпред вече се беше строил отряд войници. Изглеждаха объркани и смутени, но бяха въоръжени. Носеха метални брони и стоманени оръжия — правилен избор, в случай че се изправяха срещу вражеска армия.
Зейн и Вин се спуснаха сред тях. Зейн хвърли една монета и Вин се пресегна и я Тласна. Усещаше теглото на Зейн, който също я Тласкаше.
Закотвени един към друг, двамата Тласнаха едновременно в противоположни посоки металните брони на войниците. С разпален пютриум и солидна опора Тласъците им разхвърлиха стражите сякаш бяха зашлевени от невидими ръце. Копия и мечове литнаха в нощта и задрънчаха по калдъръма. Нагръдници се впиха в телата под тях и ги понесоха със себе си.
Когато усети, че Зейн вече не се опира на монетата, Вин изгаси стоманата. Блестящото късче метал падна на земята между тях и Зейн се обърна, вдигнал ръка към последния войник, застанал между него и вратите на цитаделата.
Отзад се появи нов отряд войници, но внезапно спря, сблъскал се с невидимата стена на неговия Тласък — сетне тежестта се прехвърли право върху самотния войник. Нещастникът отхвърча назад и се сгромоляса върху портата
Чу се хрущене на строшени кости. Вратите се разтвориха и войникът полетя навътре. Зейн го последва приведен. Вин затича след него, босите й крака зашляпаха върху гладкия мрамор.
Вътре ги чакаха още войници. Тези не носеха ризници и бяха въоръжени с дървени щитове, за да се пазят от монетите. Освен това имаха тояги или обсидианови мечове. Мъгливи убийци — воини, обучени за борба с аломанти. Бяха поне петдесетина.
„Сега вече ще стане напечено“ — помисли си Вин, подскочи нагоре и се Тласна от пантите на вратата.
Зейн продължи да Тласка войника с ризницата и го запокити право срещу отряда Мъгливи убийци. В мига, когато войникът се стовари върху тях, Вин се приземи сред втората група, завъртя се на пода, разпали пютриум и подсече поне четирима. Останалите се хвърлиха да я нападнат, но тя Тласна една монета в кесията си, накара я да пробие плата и да падне на земята и отхвърча нагоре. Завъртя се във въздуха и улови тояга, изпусната от паднал войник.
Обсидианови остриета изтрещяха на мястото, където се бе намирала допреди миг. Вин се спусна, вдигнала тоягата, и заудря с нечовешка бързина и сила — чела, брадички, гърла. Счупени черепи. Строшени кости. Не си беше поела и веднъж дъх, а поне още десетина от противниците й се въргаляха наоколо.
„Десет… Келсайър не каза ли, че веднъж се затруднил с половин дузина?“
Сега не беше време да мисли за тези неща. Голяма група войници се отправяше към нея. Тя извика, скочи срещу тях и хвърли тоягата в лицето на най-близкия. Останалите побързаха да се прикрият зад щитовете си. Вин се приземи, плъзна се по земята и измъкна обсидиановите кинжали. Заби ги едновременно в краката на първите двама мъже, подмина ги и продължи да удря оголена плът навсякъде, където я виждаше.
Нещо се раздвижи в периферното й зрение и тя машинално блокира стоварващата се тояга. Дървото се строши и тя повали мъжа с посичащ удар през шията, като почти го обезглави. Отскочи, забелязала, че прииждат нови сили, пое си дъх, закотви се за трупа с броня, който Зейн бе използвал преди малко, и го Притегли към себе си.
Щитовете бяха безсилни срещу толкова масивно тяло. Вин стовари трупа върху противниците си и ги помете. От едната й страна се въргаляха Мътните убийци, с които се бе разправил Зейн. Той самият стоеше сред тях, черен стълб сред проснатите тела. Когато срещна погледа й, й кимна към дъното на помещението.