Кладенецът на възнесението

Витражните прозорци, вградени в метални рамки, избухваха едновременно. Тя почувства как металните рамки се понасят навътре, извиват се под невероятната й сила. Представи си безбройните дребни остри стъкла, които прорязваха въздуха. Чу писъците на мъжете, когато стъклото и металът се стовариха върху тях.

Само външната редица от убийци щеше да бъде покосена от взрива. Вин отвори очи и скочи миг преди десетина фехтовачески бастунчета да се стоварят върху нея. Профуча през ветрило от удари. Някои попаднаха в целта. Това нямаше значение. В момента не изпитваше никаква болка.

Тласна се от една изкривена метална рамка, прелетя над главите на войниците и се приземи от другата страна на кръга нападатели. Външната редица, както и предполагаше, бе повалена от строшени стъкла и метални късове. Вин вдигна ръка и наведе глава.

Дуралуминий и стомана. Тя Тласна. Светът се разлюля.

Вин излетя през прозореца в мъглите, като се Тласкаше от металните късове, забити в труповете на Мъгливите убийци. Телата им се понесоха в противоположна посока и повалиха техните още живи другари.

Мъртви, умиращи и невредими убийци се смесиха в обща купчина, Тласкана от Вин към срещуположния прозорец, и изхвърчаха в мъглите, всичките петдесет мъже. В помещението останаха само кървави дири и натрошено стъкло.

Вин погълна съдържанието на поредната стъкленица и се Притегли към прозореца на четвъртия етаж. Докато се приближаваше, един труп изхвърча през него и полетя надолу в мрака. Тя мярна за миг Зейн, който тъкмо излиташе през отвора от другата страна. Този етаж също беше чист.

Петият етаж беше озарен от ярки светлини. Вероятно трябваше да започнат от него, но планът не беше такъв. Зейн беше прав. Въпросът не беше само да се справят със Сет. Трябваше да всеят ужас в армията му.

Вин се Тласна от трупа, който Зейн бе изхвърлил през прозореца, като използва металната му броня като котва, и се извиси нагоре и малко встрани от сградата. Едно бързо Притегляне я насочи обратно към стените на кулата и тя изчака да достигне нужната височина. Приземи се на прозореца на петия етаж.

Сграбчи каменния перваз и си пое дъх. Влажното й чело изстина от студения вятър. Тя премигна, отвори очи и разпали пютриум.

Мъглородна.

Разби прозореца с един замах. Войниците, които чакаха вътре, отскочиха назад. Един от тях имаше метална катарама на колана. Той умря пръв. Останалите не знаеха как да реагират, когато катарамата се развилия сред тях, Теглена и Придърпвана от Вин. Бяха обучавани, инструктирани и вероятно изпитвани срещу аломанти.

Но никога не се бяха били с Вин.

Падаха с болезнени викове, докато Вин косеше редовете им с една-единствена катарама. Предвид силата на пютриума, калая, стоманата и желязото използването на атиум поне за момента й се струваше безсмислено прахосничество. Дори без него тя представляваше ужасно оръжие — такова, което до този момент тя самата не бе в състояние да разбере.

Мъглородна.

Падна и последният мъж. Вин се изправи сред тях, обзета от приглушено чувство на задоволство. Пусна катарамата и тя изтропа тихо на килима. За разлика от предишните помещения това бе обзаведено с мебели и дори имаше украса. Вероятно хората на Елънд не бяха успели да стигнат дотук, преди да се настани Сет, или пък той бе донесъл мебелите за собствено удобство.