20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Господин Лапорт — каза д’Артанян, — довършете тоалета на негово величество.
— Значи можем да тръгнем? — попита кралицата.
— Когато пожелае ваше величество. Слезте само по тайната стълба; ще ме намерите при вратата.
— Вървете, господине — рече кралицата, — идвам след вас.
Д’Артанян слезе долу; каретата беше на поста си, мускетарят седеше на капрата.
Д Артанян взе вързопа, който беше дал на Бернуен, за да го сложи в краката на мускетаря. В него, както читателят си спомня, бяха шапката и мантията на кочияша на господин дьо Гонди.
Той си сложи мантията на раменете и шапката на главата.
Мускетарят слезе от капрата.
— Господине — каза му д’Артанян, — идете да освободите другаря си, който пази кочияша. След това качете се двамата на конете си, идете на улица Тиктон, в странноприемницата „Козичка“, вземете оттам моя кон и коня на господин дю Валон, оседлайте ги като за поход и ги закарайте от Париж в КурлаРен. Ако в КурлаРен не намерите никого, идете в Сен Жермен. Служба на краля.
Мускетарят допря ръка до шапката си и отиде да изпълни получените заповеди.
Д’Артанян се качи на капрата.
На пояса му имаше два пистолета, в краката му лежеше мускетон, а зад него — гола шпага.
Кралицата се появи; след нея идваха кралят и господин херцог д’Анжу, брат му.
— Каретата на господин, коадютора! — извика тя и отстъпи крачка назад.
— Да, всемилостива господарке — отговори д’Артанян, — но качете се смело. Аз карам.
Кралицата извика от учудване и се качи в каретата. Кралят и брат му се качиха след нея и седнаха от двете й страни.
— Елате, Лапорт — каза кралицата.
— Как, всемилостива господарке! — възрази камердинерЪт. — В една карета с ваши величества?
— Тая вечер става дума не за кралска етикеция, а за спасението на краля. Качете се, Лапорт!
Лапорт се подчини.
— Спуснете завеските — каза д’Артанян.
— Но това няма ли да възбуди подозрение, господине? — попита кралицата.
— Ваше величество, можете да бъдете спокойна — отговори д’Артанян, — отговорът ми е готов.
Завеските бяха спуснати и каретата се понесе бързо по улица дьо Ришельо. На бариерата началникът на поста се приближи с десетина души и с фенер в ръка.
Д’Артанян го повика със знак.
— Познавате ли каретата? — запита той сержанта.
— Не — отговори запитаният.
— Погледнете герба.
Сержантът приближи фенера до вратичката.
— Гербът на господин коадютора! — каза той.
— Шт! Той е вътре насаме с госпожа дьо Гемене. Сержантът се разсмя.
— Пропуснете! — обърна се той към пазача на бариерата. — Зная кой е.
След това се приближи до спуснатата завеска и каза:
— Приятно прекарване на времето, ваше преосвещенство!
— Дърдорко! — извика д’Артанян. — Заради вас ще ме изгонят.
Бариерата заскърца. Като видя, че пътят е свободен, Д’Артанян шибна силно конете, които се понесоха с най-голяма бързина.
След пет минути те настигнаха каретата на кардинала.
— Мускетон — извика д’Артанян, — вдигнете завеските в каретата на нейно величество!
— Той е — каза Портос. Като кочияш! — извика Мазарини. — И с каретата на коадютора! — прибави кралицата. Corpo di Dio! — извика Мазарини. — Златен човек сте Вие, господин д’Артанян!
XXV. КАК Д’АРТАНЯН И ПОРТОС СПЕЧЕЛИХА, ОТ ПРОДАЖБАТА НА СЛАМА — ЕДИНИЯТ ДВЕСТА И ДЕВЕТНАДЕСЕТ, А ДРУГИЯТ ДВЕСТА И ПЕТНАДЕСЕТ ЛУИДОРА
Мазарини искаше да тръгнат веднага за Сен Жермен; но кралицата обяви, че ще чака лицата, на които е дала среща. Тя само предложи на кардинала мястото на Ла порт. Кардиналът прие и се прехвърли от едната карета в другата. .
Слухът за това, че кралят трябва да напусне Париж през нощта, се разнесе не без повод: от шест часа вечерта десет-дванадесет души знаеха тая тайна и колкото и да бяха предпазливи, те не можаха да дадат заповедите си за заминаване, без да се подуши това. Освен това всеки от тях имаше по един двама близки, от които се интересуваше; и тъй като нямаше никакво съмнение, че кралицата напуска Париж с ужасното намерение да отмъсти, всеки предупреди приятелите и роднините си; така че слухът за това заминаване обиколи града със светкавична
бързина.
Първа след каретата на кралицата пристигна каретата на господин принца; в нея бяха господин дьо Конде със съпругата си и госпожа вдовствуващата принцеса Двете бяха събудени посред нощ и не знаеха каква е работата.
Във втората карета бяха господин херцог д’Орлеан, госпожа херцогинята, дъщеря им и абат дьо Ла Ривиер, неразделен любимец и най-близък съветник на принца.