Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
– Харли Дейвидсън – рече тя. – Яко.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И СЕДМА Сряда, 6 април
БЕ ПРЕКРАСЕН пролетен ден, когато Микаел Блумквист подкара колата на Ерика Бергер в южна посока към Нюнесвеген. Черните поля вече се бяха обагрили леко в зелено, а и навън наистина бе топло – идеално време, за да загърби всичките си проблеми и да замине за къщата си в Сандхамн.
Бе се разбрал с Гунар Бьорк да го посети в един часа, но беше подранил, затова спря в Даларьо, за да изпие чаша кафе и да прочете вечерната преса. Не се бе готвил предварително за срещата. Бьорк определено имаше какво да му разкаже и Микаел бе твърдо решен, че няма да напусне Смодаларьо, преди да е научил нещо за Зала. Нещо, за което да може да се хване оттук нататък.
Бьорк го посрещна на двора. Изглеждаше по-самоуверен и наперен отпреди два дни. „Какво ли е намислил днес?“ Микаел не му подаде ръка.
– Мога да ти дам информация за Зала – рече Гунар Бьорк. – При едно условие.
– Какво е то?
– Искам името ми да не бъде включено в репортажа на „Милениум“.
– Добре.
Бьорк изглеждаше изненадан. Блумквист прие с лекота и без протести условието, за което Бьорк се готвеше да води дълга борба. Това беше единственият му коз. Информация за убийствата срещу анонимност. А Блумквист веднага се съгласи да се откаже от една сензационна новина.
– Говоря сериозно – рече Бьорк подозрително. – Искам да получа писмено уверение.
– Няма проблем, но подобен документ не би имал никаква стойност. Извършил си престъпления, за които знам и на практика съм задължен да съобщя в полицията. Притежаваш информация, която искам да получа, и се възползваш от положението, за да купиш мълчанието ми. Премислил съм всичко и съм съгласен. Улеснявам те, като ти обещавам да не споменавам името ти в статията на „Милениум“. Имаш две възможности – да ми се довериш или не.
Бьорк се замисли.
– Аз също имам условие – рече Микаел. – Цената на моето мълчание е да ми разкажеш всичко, което знаеш. Ако открия, че си премълчал нещо, всичките ни уговорки отпадат. Ще се погрижа името ти да се появи на първите страници на всички вестници в Швеция, точно както се случи с Венерстрьом.
Бьорк потрепера при тази мисъл.
– Добре – рече той. – Нямам избор. Даваш ми дума, че името ми няма да се появи в „Милениум“, а аз ще ти кажа кой е Зала. В това отношение бих искал да бъда защитен в качеството си на източник.
Стиснаха си ръцете. Микаел току-що бе дал дума да помогне за прикриването на едно престъпление, но изобщо не се притесняваше. Обещал бе само едно – нито той, нито вестник „Милениум“ да споменават името на Бьорк. Само че цялата му история фигурираше в книгата на Даг Свенсон. А тя щеше да бъде публикувана. Микаел бе твърдо решен да се погрижи за това.
СИГНАЛЪТ БЕ ПОДАДЕН в 15,18 часа. Позвъниха директно в полицията в Стренгнес, а не на телефон 112. Собственикът на лятна къща на име Йоберг, чийто имот се намираше в близост до Сталархолмен в източна посока, съобщи, че чул стрелба и отишъл да провери какво се е случило. Открил двама сериозно ранени мъже. Всъщност единият от тях нямал тежки наранявания, но изпитвал адски болки. Лятната къща, в чийто двор се намирали мъжете, била собственост на Нилс Бюрман. Тоест на покойния вече адвокат Нилс Бюрман, за когото се изписа толкова много по вестниците.
Полицията в Стренгнес бе имала доста натоварена сутрин – бе провела мащабна, отдавна планирана акция за контрол на скоростта по пътищата. Акцията приключи в следобедните часове, след като в полицията постъпи сигнал, че петдесет и седем годишна жена е убита от партньора си на семейни начала в дома им във Фининге. Почти по същото време бе избухнал пожар в сграда в Стурйердет, а на всичкото отгоре и две коли се бяха сблъскали фронтално на пътя към Еншьопинг край остров Вархолмен. Сигналите постъпиха в рамките на няколко минути и почти всички служители на полицията в Стренгнес бяха заети.
Дежурният началник обаче бе запознат със събитията край Нюкварн, които вероятно бяха свързани с издирваната Лисбет Саландер. Тъй като Нилс Бюрман също бе обект на въпросното разследване, полицайката събра две и две. И предприе следните три действия. Спешно изпрати към Сталархолмен последния полицейски микробус, останал в управлението в Стренгнес през този натоварен ден. Обади се на колегите си от Сьодертеле и ги помоли за помощ. Те също бяха доста заети, защото по-голямата част от служителите работеха по изравянето на трупове край изгорелия склад на юг от Нюкварн. Вероятната връзка между събитията от Нюкварн и Сталархолмен обаче накара дежурния в Сьодертеле да изпрати две коли до Сталархолмен като подкрепление на колегите им от Стренгнес. Накрая дежурният началник в Стренгнес вдигна телефона, за да позвъни на криминален инспектор Ян Бублански. Намери го на мобилния.