Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Очакваха ги вани с гореща сапунена вода и мъжете бързо изпълниха нареждането. Двете години непрекъснато подчиняване на заповедите на дьо Лунвил бяха изградили навик, труден за забравяне, и скоро петимата седяха във ваните, а дворцови пажове ги изтриваха с гъби.
Донесоха големи кани със студена вода и мъжете ги изпразниха на един дъх. След горещата баня и голямото количество студена вода, която изпи, Ру отново започна да мисли, че може би си заслужава да се живее.
Изкъпаха се и откриха, че старите им дрехи са изчезнали. Дьо Лунвил посочи две черни куртки с познатата емблема на гърдите. Ерик взе едната и рече:
— Пурпурните орли.
— Николас ги смята за подходящи и Калис не възрази — каза дьо Лунвил. — Това е емблемата на новата ни армия, Ерик. Ти и Джедоу сте първите ми ефрейтори, така че бързо се обличайте.
После се обърна към другите:
— Има чисти дрехи и за вас.
Накор и Шо Пи изглеждаха еднакво странно в чистите наметки и панталони вместо обичайните роби, които носеха, но Ру откри, че видът му коренно се е променил. Ризата като че ли бе малко широчка за тесните му рамене, но бе от най-фината тъкан, която бе носил, а панталоните му станаха идеално. Все още беше бос, но месеците в морето го бяха научили да не мисли много за това.
Ерик обу износените си ботуши, но Джедоу, както и останалите, бяха боси.
След като се облякоха, последваха дьо Лунвил в познатата зала; тук хората от отчаяната дружина на Калис бяха стояли пред съда на Николас — тогава принц на Крондор. Просторното помещение не се беше променило, помисли си Ру, но осъзна, че предния път умът му беше толкова завладян от преживяния ужас, че не бе имал време да го разгледа достатъчно добре.
От всяка греда на тавана се спускаха древни щандарти и засенчваха светлината, идваща от прозорците, вградени високо под дъговидния таван. В специални железни поставки покрай стените горяха факли, защото въпреки огромните прозорци на отсрещната стена залата беше достатъчно голяма и светлината не стигаше до всеки ъгъл. Ру си помисли, че ако е принц, ще нареди да махнат знамената.
Покрай стените стояха придворни и пажове, готови незабавно да изпълнят всяко нареждане. Официално облеченият церемониалмайстор удари по пода с железния край на жезъла си и обяви появата на Робер дьо Лунвил, барон при двора и специален агент на принца. Ру поклати глава развеселен, защото възприемаше дьо Лунвил като сержант на дружината им и да мисли за него като за барон бе твърде странно и непривично.
Придворните наблюдаваха как малката група приближава към трона. Ру пресметна наум стойността на златото, използувано за изработка на свещниците, вградени в близката стена, и реши, че принцът би могъл да използува по-добре богатството си, като ги замести с медни — много ефектни и много по-евтини, и така да освободи достатъчно средства за някое подходящо начинание. После си помисли дали някога би могъл да говори с него по подобен въпрос.
После насочи вниманието си към мъжа, който някога бе произнесъл смъртната му присъда. Николас, сега адмирал на Западната флота на своя племенник принц Патрик, стоеше вдясно от неговия трон. От другата му страна бяха Калис, Джеймс, херцогът на Крондор, и чичото на Патрик принц Ерланд, когото бяха видели на кея. Той бе застанал точно до своя брат близнак, седнал на трона. Ру внезапно почервеня, когато разбра, че са пред самия крал!
— Ваше величество — каза дьо Лунвил и се поклони, — имам честта да ви представя петима мъже, които се държаха смело и достойно.
— Само петима ли оцеляха? — попита крал Боррик. Той и брат му бяха еднакво едри, но у краля се чувстваше острота, твърдост и още по-могъщо излъчване. Ру не можеше да разбере в какво точно се състои разликата, но инстинктивно осъзна, че кралят е по-опасен от принц Ерланд.
— Има и други — каза дьо Лунвил. — Някои от тях ще бъдат представени пред двора този следобед — войници от различни ваши гарнизони. Но това са единствените оцелели измежду осъдените.
— Това е известно — каза Накор.
Дьо Лунвил се обърна, раздразнен от нарушаването на протокола, но Боррик само се усмихна:
— Накор, и ти ли участвува в рискованата акция?
— И аз, ваше величество. Заминах с тях и се върнах благополучно. На следващия кораб са Грейлок и малцина други оцелели, които са стигнали до Града на Змийската река, и пътуват насам.
Дьо Лунвил премълча това, което се готвеше да каже на дребния мъж. Очевидно бе, че кралят и Накор се познават. Накор кимна и на Ерланд, който се усмихна при вида на нисичкия исаланец.