Кралят
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570980
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят». Краткое содержание книги:
– Чух, че наскоро е бил прострелян – каза главният майстор. – Вярно ли е?
– Не говорим за това – отвърна Рейдж.
Другият мъж се поклони.
– Разбира се. Извинявам се.
– Както казах, всичко е наред, не се тревожи. Хайде, Джон, да оставим тези мъже да работят. – Джон кимна, а Рейдж добави: – Кажете ни, ако ви трябва нещо.
Джон понечи да последва брата, ала спря в пролуката между найлоновите завеси. Работниците все още се взираха там, където допреди малко бе стоял Рот и бе разговарял с тях, сякаш отново разиграваха случилото се в главите си. Сякаш бяха станали свидетели на историческо събитие.
Докато излизаше от стаята, Джон се зачуди дали Рот си дава сметка какъв ефект беше оказал върху тях.
Вероятно не.
57
Седнала пред тоалетката си, Ана усещаше единствено съвсем слаба умора от наскорошния епизод. С всяка изминала нощ все повече се чувстваше като себе си, тялото ѝ си възвръщаше силите, умът ѝ – също.
Ала всичко се бе променило.
Първо, братята се бяха преместили в съседната стая. И дванайсетимата. И се редуваха да стоят на стража, така че вратата, отвеждаща в спалнята, която тя делеше с Рот, винаги се охраняваше.
А след това храната. Рот не ѝ позволяваше да сложи в уста нищо, което преди това не е било опитано от него или някой от братята… след което следваше известен период на изчакване.
И накрая – тревогата, която виждаше върху лицето на своя хелрен всеки път щом погледът ѝ го хванеше неподготвен.
И като стана дума за тревога – къде ли беше той?
– Кралят ще се върне много скоро.
Ана ахна и погледна през рамо. Торчър седеше в ъгъла и „четеше“ томче сонети. Всъщност според нея той дори не виждаше символите върху хартията пред себе си. Вместо това погледът му се местеше между преградените прозорци, вратата, нея, прозорците, вратата, нея. От време на време нарушаваше ритъма, като разменяше някоя дума с един от братята си или пък опитваше храната, приготвена на огнището.
– Къде е? – попита тя.
– Скоро ще се върне.
Усмивката му целеше да ѝ вдъхне увереност, ала сянката, легнала в погледа му, говореше друго.
Ана присви очи.
– Не ми е обяснил нищо от това.
– Всичко е наред.
– Не ти вярвам.
Братът просто ѝ се усмихна по онзи свой начин, който не издаваше нищо.
Ана остави четката за коса и се обърна с лице към него.
– Значи, мисли, че съм била отровена. Иначе защо е тази охрана. Готвенето. Тревогата.
– Всичко е наред.
Ана тъкмо вдигаше отчаяно ръце, когато вратата се отвори…
Тя скочи на крака толкова рязко, че тоалетката се разклати и цял куп шишенца и бурканчета изпопадаха.
– Прескъпа Скрайб Върджин! Рот!
Повдигна краищата на полите си и се втурна боса по дъбовия под към ужаса насреща си – двама от братята крепяха нейния хелрен, който бе облян в кръв; простичката му риза беше окапана с кръв от сцепената му устна и нараненото лице, алени капки падаха върху килима от кокалчетата му, главата му се полюшваше безсилно, сякаш не можеше да я повдигне.
– Какво сте му направили! – изпищя Ана, докато братята затваряха и заключваха вратата на стаята.
Преди да успее да се спре, тя заудря онези, които го държаха; юмруците ѝ се сипеха отгоре им, ала те сякаш не ги усещаха, докато отнасяха Рот до леглото му.
– Ана… Ана, престани… – Рот вдигна лявата си ръка, докато го слагаха да легне. – Ана… престани.
Тя искаше да стисне дланта му и да се вкопчи в него, ала той като че ли изпитваше болка навсякъде.
– Кой ти причини това?
– Аз ги накарах да го направят.
– Какво?
– Чу ме.
Ана се дръпна; изведнъж изпита желание да заудря и него.
Гласът на Рот бе толкова слаб, че тя се чудеше как изобщо все още е в съзнание.
– Има нещо, което трябва да бъде свършено. От моите ръце. – Той стисна юмруци и потръпна. – И от никой друг.
Ана го изгледа гневно… а после стори същото и с останалите в стаята, както и с тези, които тъкмо влизаха, тъй като очевидно бяха чули виковете.