Спомен за светлина

Биргит замълча и Елейн усети стъписването й през връзката.

- Светлина - каза най-сетне жената, - няма да те спра. Но ще се съгласиш ли поне да останеш по-назад от първоначалните залпове стрели? Можеш да допринесеш повече, ако помагаш на бойните линии там, където са отслабнали.

Елейн остави Биргит и стражите й да я поведат назад към склона близо до драконите на Алудра. Талманес, Алудра и екипите й чакаха там с повече безпокойство и нетърпение от обикновените бойци. Те също бяха уморени, макар да не бяха използвани много по време на горските сражения и отстъплението. Днес беше шансът им да блеснат.

Бойният план на Башийр беше един от най-сложните, които Елейн бе виждала. Ядрото на армията бе разположено на миля северно от града, отвъд развалините на Предградието извън градските стени. Фронтовите линии минаваха на изток от Алгуеня по склон, който се спускаше през пътя, подхождащ към Портите Джангай в низините, чак до развалините от къщата на Гилдията на илюминаторите.

Редиците на пехотата - предимно андорци и кайриенци, но също така и бойци от Геалдан и Бели плащове - се извиваха като лунен сърп пред силите на Елейн. Шест батареи дракони бяха подредени на хълма зад пехотата.

Тролоците нямаше да стигнат до града, без да надвият тази армия. Естеан държеше конницата на Бандата на единия фланг, а майенската Крилата гвардия покриваше другия. Останалата конница беше задържана в резерв.

Елейн зачака търпеливо, загледана в приготовленията на тролокската орда. Най-голямото й притеснение беше, че просто ще седят там и ще чакат съюзниците им да подходят от юг и тогава да атакуват армията й едновременно. За щастие това бе малко вероятно - явно им беше заповядано да завземат града и се канеха да го направят.

Разузнавателните доклади на Башийр показваха, че втората армия е на малко над един ден марш и че може да пристигне късно заранта, ако напредва бързо. Дотогава тя трябваше да съкруши тази северна сила.

„Хайде - помисли Елейн. - Тръгнете.”

Най-сетне тролоците се понесоха напред. Башийр и Елейн разчитаха да приложат обичайната тактика: съкрушително числено превъзходство и чиста сила. И да, тролоците наистина връхлетяха напред в огромна маса. Целта им бе да смажат защитниците, да разбият линиите им.

Бойците й стояха твърдо. Знаеха какво предстои. Драконите зареваха, всяка батарея - като безчет чукове, удрящи едновременно. Елейн беше на цели сто разтега от тях и въпреки това едва овладя подтика да запуши ушите си. Облаци бял дим изпълниха небето над драконите.

Първите няколко изстрела паднаха на късо разстояние, но Алудра и хората й ги използваха, за да коригират обхвата. След това яйцата западаха между тролоците, разкъсваха редиците им и ги мятаха във въздуха. Хиляди тела западаха по оплисканата с пурпур земя. За първи път Елейн се уплаши от мощта на тези оръжия.