Сияйни слова

— Мисли каквото щеш, синко — прошепна той, — но онова, което сторих, беше заради привързаността ми към баща ти. Вдигане на меча в чест на стар приятел.

— Пусни. Ме.

— Ако с напредването на възрастта почнеш да губиш разсъдък, моли се на Всемогъщия да има хора като мен, готови да ти дарят достойна смърт. Хора, които държат на теб достатъчно, щото да не се подсмиват, а да стиснат здраво меча, та да се нанижеш на него.

— Ще хвана врата ти с две ръце, Садеас — изсъска Адолин. — Ще стискам и ще стискам. После ще забия камата в корема ти и ще я завъртя. Бързата смърт е милост за тебе.

— Тц. Внимавай. Залата е пълна. Ами ако някой те чуе да заплашваш Върховен принц? — усмихна се Садеас.

По алетски. Можеш да изоставиш съюзника си на бойното поле и всички да узнаят. Ала личната обида не минава. Доброто общество ще се възмути. В името на налановата ръка! Баща му беше прав за всички тук.

Адолин бързо се обърна и се измъкна от хватката на Садеас. После несъзнателно сви пръсти в юмрук и се приготви да го стовари в това ухилено самодоволно лице.

На рамото му легна нечия ръка и го накара да спре.

— Не мисля, че това би било мъдро, Сиятелни господарю Адолин — продума тих, ала строг глас. Напомни на Адолин за баща му, макар тембърът да бе различен. Погледна пристъпилия зад него Амарам.

Висок, с лице като очукан камък, Сиятелният господар Меридас Амарам беше един от малцината светлооки, които бяха облечени в прилична униформа. Колкото и сам да искаше да се облича по-модно, Адолин постепенно осъзна символичното значение на униформата.

Пое дълбоко дъх и отпусна юмрука си. Амарам кимна на Садеас, хвана Адолин за рамото, обърна го и го отведе по-далече от Върховния принц.

— Не бива да позволявате да Ви предизвиква, Ваше Височество — тихо каза той. — Ще Ви използва, за да злепостави баща Ви, стига да му се удаде.

Минаха през залата, пълна с бъбрещи адютанти. Сервираха се напитки и закуски. Почивката се беше превърнала в увеселение. Не беше чудно. В присъствието на толкова важни светлооки, на хората им се щеше да пообщуват и да сплетничат.

— Защо оставаш с него, Амарам?

— Той е мой сюзерен.

— Ти си достатъчно високопоставен да избереш нов сюзерен. Отче на Бурята! Та ти вече си Броненосец. Никой няма и да те пита. Ела в нашия лагер. Присъедини се към татко.

— С това бих създал разделение. А докато съм със Садеас, мога да помогна за преодоляването на различията. Той ми вярва. Баща Ви също ми вярва. Моето приятелство с двама им е стъпка към опазването на единството на кралството.

— Садеас ще те предаде.

— Няма. Ние с Върховния принц Садеас имаме споразумение.

— И ние мислехме, че имаме. После той ни предаде.

Амарам като че охладня. Дори походката му беше изпълнена с достойнство — изправен гръб, почтително кимване на мнозина от присъстващите, край които минаваха. Съвършеният светлоок генерал: с блестящи качества, но не и високомерен. Оръжие в ръцете на своя Върховен принц. Прекара по-голямата част от войната в усърдна подготовка на новобранци и пращането на най-добрите от тях при Садеас, като в същото време пазеше и част от Алеткар. На Амарам се дължеше половината от успеха на Садеас на Пустите равнини.