Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Точно така, сър.
— Следователно аз призовавам двама ви да… Смятам, че тъй е редно да се каже, нали, мистър Джинкс?
— Точно така, сър.
— Да… да… Какво, мистър Джинкс? — рече раздразнено магистратът.
— Да намерят поръчители, сър.
— Така. Следователно аз призовавам двама ви да намерите поръчители: както щях да кажа, когато ме прекъсна моят писар.
— Надеждни поръчители — подсказа шепнешком Джинкс.
— Трябват ни надеждни поръчители — рече магистратът.
— Жители на града — пошепна Джинкс.
— Необходимо е да са жители на нашия град — рече магистратът.
— Петдесет лири всеки — шепнеше Джинкс, — домопритежатели, разбира се.
— Необходими ни са две гаранции от по петдесет лири — високо рече магистратът с много достойнство — и поръчителите трябва да са домопритежатели, разбира се.
— Но, боже господи, сър — рече мистър Пикуик, който подобно на мистър Тъпман бе извън себе си от изумление и негодувание, — ние сме напълно чужди в този град. Нямам никакъв познат домопритежател тук, тъй както нямам никакво намерение да се дуелирам с когото и да било.
— Сигурно е така — отвърна магистратът, — сигурно е така, нали, мистър Джинкс?
— Разбира се, сър.
— Имате ли още нещо да кажете? — запита магистратът.
Мистър Пикуик имаше да каже още много нещо и несъмнено щеше да го каже, при това нямаше да бъде от полза за него, нито пък щеше да е приятно за съдията, ако не бе дръпнат за ръкава от мистър Уелър точно когато бе млъкнал и двамата веднага се впуснаха в такъв задълбочен разговор, щото мистър Пикуик въобще не чу въпроса на съдията. Мистър Нъпкинс не се числеше към онези, що биха задали повторно въпрос от този род; и тъй, след ново встъпително покашлюване той захвана да чете своята присъда всред почтителното мълчание на възхитените от него полицаи.
Щял да глоби Уелър две лири за първото му нападение и три лири за второто. Щял да глоби Уинкл две лири, а Снодграс — една лира и освен това щял да изиска да поемат писмено задължение да се държат чинно и мирно към всички поданици на негово величество и особено към неговия верен служител, Даниъл Гръмър. За Пикуик и Тъпман бил вече казал — можел да ги пусне само под гаранция.
Щом съдията спря да говори, мистър Пикуик незабавно пристъпи напред и възвърнал обичайната усмивка на добродушното си лице, каза:
— Моля магистрата за извинение, но бих желал да ме удостои с няколкоминутен честен разговор по много важен въпрос, засягащ лично него.
— Какво? — рече съдията.
Мистър Пикуик повтори своето искане.
— Това е невероятно странна просба — рече магистратът. — Частен разговор ли?
— Да, частен разговор — твърдо отвърна мистър Пикуик. — Но тъй като някои от сведенията, що бих желал да ви съобщя, са събрани от моя прислужник, бих искал да присъствува и той.
Магистратът погледна мистър Джинкс; мистър Джинкс погледна магистрата; полицаите се спогледаха един друг в недоумение. Мистър Нъпкинс побледня отведнъж. Може би този Уелър в момент на разкаяние щеше да му разкрие някой таен заговор, целящ неговото убийство? Това бе страшно предположение. Той беше обществена личност: и побледня още повече при мисълта за Юлий Цезар и мистър Пърсивал73.
Магистратът отново погледна мистър Пикуик и направи знак на мистър Джинкс.
— Какво мислите за тази работа, мистър Джинкс?
Мистър Джинкс не знаеше какво точно трябва да мисли и боейки се да не сгреши нещо, се усмихна вяло, по твърде двусмислен начин, а после сви устни и бавно поклати глава.
— Мистър Джинкс — строго рече магистратът, — вие сте глупак.
При тази оценка относно неговата личност мистър Джинкс се усмихна още веднъж — доста по-вяло от преди — и се отдръпна постепенно в своя ъгъл.
Мистър Нъпкинс обмисли самостоятелно въпроса няколко секунди, а после стана от креслото и като покани мистър Пикуик и Сам да го последват, ги заведе в малка приемна, която бе непосредствено до съдийската му стая. Той поиска мистър Пикуик да се отдалечи в крайния ъгъл на малката приемна и с ръка на останалата полуотворена врата, за да си осигури незабавно отстъпление в случай на най-слабия признак на враждебни действия, мистър Нъпкинс изяви своята готовност да чуе съобщението, каквото и да бе то.
73
Спенсър Пърсивал — английски политик, убит в Парламента в 1812 г.