Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
И те минаха отново в съседната стая.
— Гръмър — рече магистратът със страшен глас.
— Да, ваша милост — отзова се усмихнат Гръмър със съзнанието, че е любимец.
— По-сериозно, по-сериозно, сър — строго рече магистратът. — Подобно лекомислие не ще търпя тук. Никак не е подходящо и съвсем нямате основание да се усмихвате, уверявам ви. Бяха ли току-що дадените от вас сведения напълно достоверни? Внимавайте този път, сър!
— Ваша милост — запелтечи Гръмър, — аз…
— Аха, вие сте смутен, нали? — рече съдията. — Мистър Джинкс, забелязвате ли смущението му?
— Разбира се, сър — отвърна Джинкс.
— А сега — поде съдията — повторете вашите показания, Гръмър, и отново ви предупреждавам да внимавате в думите си. Мистър Джинкс, записвайте!
Нещастният Гръмър отново започна да излага своите показания, но дали поради това, че Джинкс записваше всяка негова дума, а магистратът непрекъснато го прекъсваше, или поради склонността си да говори несвързано и крайното си смущение, за по-малко от три минути той успя да се оплете толкова много в подробности и противоречия, че мистър Нъпкинс отведнъж заяви, че не му вярва. И тъй глобите бяха отменени, а мистър Джинкс мигновено намери двама поръчители. И когато цялата тази тържествена процедура биде приключена по задоволителен начин, мистър Гръмър получи позорната заповед да напусне веднага стаята — печален пример за непостоянството на човешкото величие и за изменчивото естество на благоразположението на великите люде.
Мисис Нъпкинс беше царствена жена с розов прозрачен тюрбан и светлокафява перука. Мис Нъпкинс притежаваше цялото високомерие на своята майчица — но без тюрбан, и цялото й злонравие — но без перука; и всеки път, когато изявата на тези две приятни качества обединяваха майка и дъщеря по някоя възникнала неприятност, те се надпреварваха да стоварват вината върху мистър Нъпкинс — а това се случваше доста често. Следователно, когато мистър Нъпкинс потърси мисис Нъпкинс и й разказа всичко, що бе чул от мистър Пикуик, мисис Нъпкинс отведнъж си спомни, че все очаквала да се случи нещо подобно; тя винаги казвала, че щяло да бъде така; нейните съвети били винаги пренебрегвани; тя наистина не знаела за какво я смятал мистър Нъпкинс; и тъй нататък.
— Само като си помисля — възкликна мис Нъпкинс, насилвайки по една сълза от неголям размер в двата края на очите си, — само като си помисля в какво глупаво положение съм поставена!
— А, може да благодариш на татко си, драга моя — рече мисис Нъпкинс, — колко увещавах и молих този човек да поразпита за семейните връзки на капитана; колко настоявах и го карах да направи някаква решителна стъпка! Съвсем съм сигурна, че сега никой не ще го повярва, никой.
— Но, драга моя… — продума мистър Нъпкинс.
— Не ми говори, недей, ти винаги всичко объркваш — прекъсна го мисис Нъпкинс.
— Душичке — рече мистър Нъпкинс, — ти сама заявяваше, че капитан Фиц-Маршъл много ти харесва. Непрекъснато го канеше у нас, драга моя, и никога не си пропускала случай да го въвеждаш в други къщи.
— Нали ти казвах, Хенриета? — извика мисис Нъпкинс, обръщайки се към дъщеря си с вид на страшно обидена дама. — Нали ти казвах, че татко ти ще се нахвърли върху мене и аз ще изляза виновна за всичко? Нали ти казвах? — След това мисис Нъпкинс се разхлипа.
— О, татко! — укори го мис Нъпкинс. След това и тя се разхлипа.
— Нима не е прекалено: той ни навлече този срам, направи ни за посмешище, а накрая изкарва мене виновна за всичко! — провикна се мисис Нъпкинс.
— Как ще се покажем отново в обществото! — изохка мис Нъпкинс.
— Как ще погледнем в очите Поркънхамови! — извика мисис Нъпкинс.
— Или Григови! — извика мис Нъпкинс.
— Или Слъмитоукънови! — извика мисис Нъпкинс. — Но татко ти не го е грижа! За него това няма значение! — При тези страшни мисли мисис Нъпкинс заплака от душевно терзание и мис Нъпкинс последва примера й.
Сълзите на мисис Нъпкинс продължаваха да извират с голяма скорост, докато спечели малко време и обмисли положението: накрая реши сама за себе си, че най-добре би било да предложи на мистър Пикуик и на приятелите му да останат у тях, докато пристигне капитанът, и по такъв начин щеше да се даде на мистър Пикуик сгодния случай, който той търсеше. Ако се окажеше, че той бе казал истината, можеха да изгонят капитана от своя дом, без да се разгласява историята, а на Поркънхамови можеха да обяснят неговото изчезване, като кажат, че благодарение на семейните му връзки с двореца той е бил назначен за генерал-губернатор на Сиера Леоне или Саугур Пойнт, или някое друго от онези места с невероятно здравословен климат, които очароват европейците до такава степен, че веднъж попаднали там, рядко им се случва да се върнат обратно.