Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Ще пристъпя направо към въпроса, сър — рече мистър Пикуик. — Той съществено засяга както лично вас, така и доброто ви име. Имам много основателни причини да предполагам, сър, че вие приютявате във вашия дом един голям мошеник!
— Двама — намеси се Сам. — Няма друг на тоз свят кат черничевия сълзлив подлец!
— Сам — рече мистър Пикуик, — ако искате този джентълмен да ме разбере, трябва да сдържате чувствата си.
— Много съжалявам, сър — отвърна мистър Уелър, — ама кат си помисля за онзи Джоб, тъй ми кипва, че излиза по малко пара.
— С една дума, сър — продължи мистър Пикуик, — има ли право моят прислужник, като подозира, че някой си капитан Фиц-Маршъл често идва на гости у вас? Защото — бързо добави мистър Пикуик, виждайки как мистър Нъпкинс се готвеше да го прекъсне много възмутено, — защото, ако е така, зная, че този човек е…
— Шт, шт — прекъсна го мистър Нъпкинс, затваряйки вратата, — знаете, че е какъв, сър?
— Безсъвестен авантюрист, нечестен тип, който живее на гърба на обществото, и доверчивите люде стават негови жертви, сър; негови глупави, смешни, нещастни жертви, сър — говореше развълнувано мистър Пикуик.
— Боже мой — рече мистър Нъпкинс, като цял се изчерви и веднага промени напълно своето държане, — боже мой, мистър…
— Пикуик — рече Сам.
— Пикуик — рече магистратът. — Боже мой, мистър Пикуик… моля, седнете… възможно ли е? Капитан Фиц-Маршъл?
— Не му викайте капитан — рече мистър Уелър, — нито пък Фиц-Маршъл. Той не е ни едното, ни другото. Той е пътуващ актьор и нищо повече; а името му е Джингл; пък ако не сте виждали вълк в червени дрехи, хубавичко погледнете оня Джоб Тротър.
— Това е самата истина, сър — рече мистър Пикуик в отговор на изумения поглед на съдията. — Единствено това ме води във вашия град: да разоблича човека, за когото говорим в този момент.
Мистър Пикуик захвана да излива в ужасените уши на мистър Нъпкинс кратко изложение за злодеянията на мистър Джингл. Той разправи за първата си среща с него; за бягството му с мис Уордл; за готовността, с която се бе отказал от дамата срещу парично възнаграждение; за клопката, която му бе устроил и как самият той (Пикуик) се бе отзовал в един девически пансион посред нощ; и как чувствувал за свой дълг да свали маската на този човек, присвоил чуждо име и звание.
Докато разказът продължаваше, цялата кипнала кръв в жилите на мистър Нъпкинс се изтегли нагоре до самия връх на ушите му. Той бе срещнал капитана на едно конно състезание в околностите на града. Очаровани от дългия списък на неговите аристократични познанства, от неговите далечни пътешествия, от неговото изискано държание, мисис Нъпкинс и мис Нъпкинс захванаха да канят капитан Фиц-Маршъл и да цитират капитан Фиц-Маршъл, и да въвеждат капитан Фиц-Маршъл в избрания кръг на своите познати, докато най-близките им приятели — мисис Поркънхам, двете й дъщери и синът й, мистър Сидни Поркънхам — щяха просто да се пръснат от завист и отчаяние. А сега изведнъж се оказваше, че той не бил нищо друго освен един беден авантюрист, странствуващ комедиант и ако не мошеник, то нещо тъй близко до това понятие, че едва ли имаше някаква разлика! О небеса! Какво щяха да кажат Поркънхамови! Как щеше да тържествува мистър Сидни Поркънхам, когато узнаеше, че неговото ухажване е било пренебрегнато заради такъв един съперник. А как щеше да срещне той, Нъпкинс, очите на стария Поркънхам при следващото общо съдийско заседание? И какъв коз щеше да е за опозицията на сегашната магистратура, ако тази история наистина са разчуеше!
— Но в края на краищата — рече мистър Нъпкинс, разведрен за малко след настъпилото дълго мълчание, — в края на краищата това са голословни обвинения. Капитан Фиц-Маршъл е много закачлив по нрав и сигурно има много врагове. С какви доказателства бихте могли да потвърдите вашите обвинения?
— Осигурете ми очна ставка с него — отвърна мистър Пикуик, — това е всичко, за което моля и което искам. Осигурете ми очна ставка тук, между него, мен и моите приятели: няма да ви са необходими повече доказателства.
— О — рече мистър Нъпкинс, — това може да стане много лесно, защото той ни идва на гости тази вечер и тогава няма да става нужда историята да добива гласност, единствено… единствено… заради самия млад човек, знаете. Аз… аз… бих желал все пак да обсъдя с мисис Нъпкинс доколко е уместна тази стъпка. Във всеки случай, мистър Пикуик, трябва най-напред да приключим с онзи съдебен въпрос, преди да предприемем каквото и да било друго. Моля ви да минем отново в съседната стая, сър.