Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Ако бях останал, щях да продължа да запълвам дупките. Или изчезвах, връщах се към анонимността, или най-сетне се превръщах в актьора, който мечтаех да бъда. Твое ли е желанието да учиш в онова училище, за което се готвиш да кандидатстваш?
— Не, не съвсем. Но то е много добро, най-доброто във Франция.
— Ти сам ли реши, че искаш да те приемат там?
— Не… Родителите ми, които…
— В такъв случай обмисли добре какво искаш да учиш… защото от това, което ми разправяш, съжалявам, че ти го казвам, но по всичко личи, че се готвиш да играеш ролята на фигурант в собствения си живот. Нищо не решаваш сам, подчиняваш се на родителите си.
Малко ме обиди с това свое изказване.
— И вие също дълго време сте се подчинявали…
— Затова знам, че човек не бива да го прави! Идва момент, в който трябва да вземеш живота си в свои ръце и да решаваш.
На думи изглежда толкова лесно…
Отново ми разказа историята за мястото зад мъглата.
Той бе открил своето място зад мъглата.
Прекарахме приказна вечер.
Вечеряхме само двамата. Той се обади на обслужване по стаите и поръча кралско угощение. Забелязах, че яде само най-нежните листенца на салатката, другите ги оставя встрани. Страхотно се впечатлих. Вкъщи ядем дори пожълтелите листа. Реших да му подражавам, избутах на ръба на чинията по-неугледните листа. Не бяха кой знае колко. Имах усещането, че се къпя в лукс. Дори на излизане от хотела бях променил походката си. Вървях с ръце в джобовете и си подсвирквах.
Вкъщи родителите ми ме чакаха по пижама и пеньоар, в хола. Гледаха мрачно. Обясних им, че съм бил на кино с Жьонвиев и филмът толкова ни харесал, че сме останали да го изгледаме още веднъж. Непременно трябва да я предупредя. Да не оплеска работата!
12 януари 1963.
Говорих с Жьонвиев, казах й, че съм бил вечерта с Него и че тя ми е послужила за алиби… Свела поглед, тя попита, влюбен ли си? Отвърнах й, да не си мръднала? Тя ме погледна право в очите и ми каза, докажи го, целуни ме! Честно казано, никак не ми се искаше, но се насилих, за да не ме наклепа пред нашите! Усетих нежния мъх… само докоснах с устни устните й, изобщо не натиснах, не пуснах език, абсолютно нищо! След това тя опря глава на гърдите ми и каза, сега сме сгодени, и по гърба ми потече тънка струйка студена пот…