Империя на бури

Дориан имаше ужасяващо предчувствие.

– Какво прави с тях?

– С тях можеш да видиш бъдещето, миналото и настоящето. Да говориш през своето огледало с притежателя на сродното му. Съществуват и изключително редките сребърни огледала, за чието изковаване майсторът трябва да вложи нещо скъпо за себе си. – Манон сниши глас и Дориан се зачуди дали дори сред Черноклюните това не бяха легенди, предавани край лагерните огньове. – Има и такива, които задържат и усилват големи запаси от сурова сила, за да я освободят с жестока мощ, ако огледалото бъде насочено към нещо.

– Оръжие – заключи Едион и Манон кимна утвърдително. Явно и генералът беше навързал нещата, защото следващият му въпрос превари този на Дориан. – Значи, Баба Жълтонога се е срещнала с краля, за да обсъждат оръжия?

Манон се умълча толкова дълго, че очакваше Елин всеки момент да я пришпори. Той обаче й стрелна предупредителен поглед и кралицата не се обади. Никой от тях не посмя.

Накрая вещицата каза:

– Строят кули. Гигантски, но предвидени за теглене през бойните полета. Целите са покрити с вещерски огледала. Ераван планира да ги използва съвместно с магията си, за да изтребва армиите ви само с няколко удара.

Елин затвори очи. Роуан сложи ръка върху рамото й.

– Това... – подхвана Дориан, махвайки с ръка към каменния сандък, към огледалото в него. – Това едно от огледалата, които ще употребят, ли е?

– Не – рече Манон, загледана във вещерското огледало в сандъка. – Не знам какво предназначение има точно това огледало, на какво е способно... но определено не е Ключалката, която търсите вие.

Елин извади Окото на Елена от джоба си, претегляйки го в длан, и въздъхна отривисто през носа си.

– Нямам търпение днешният ден да приключи.

***

Километър след километър елфите мъкнеха огледалото.

Роуан и Едион притиснаха Манон за подробности относно вещерските кули. Две вече бяха готови, но нямаше представа още колко се изграждат. Първите две се намираха във Ферианската падина, ала сигурно имаше и другаде. Не, не знаеше как ги придвижват. Нито колко вещици бяха необходими за използването на една кула.

Елин позволи на думите им да се утаят в една дълбока, смълчана част от съзнанието й. Щеше да мисли по въпроса на следващия ден, след като се наспеше. Днес вече нямаше сили за проклетото вещерско огледало.

Магията й беше изцедена до последна капка. За пръв път от дни огнената бездна сякаш бе изпаднала в унес.

Тя самата можеше да проспи цяла седмица. Цял месец.

Всяка стъпка през блатата на път към мястото, където ги чакаха трите кораба, я изтощаваше още повече. Лизандра на няколко пъти й предлагаше да се преобрази в кон и да я носи на гърба си, но Елин отказваше. Хамелеонката беше не по-малко грохнала. За всички им важеше.

Искаше й се да поговори с Елида, да я разпита какво бе преживяла през всичките тези години, но... Беше загубила дар слово от умора. Знаеше от какъв сън има нужда – онова дълбоко, целебно забвение, което изискваше тялото й всеки път, когато пилееше навън твърде много от магията си.