Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Той не знаеше какво да й отговори. Вторачи се в медальона и се почувства ядосан, глупав и предаден. Но когато погледна в очите й, откри тъга и съжаление, които смяташе, че са искрени. Не искаше да се разделят с лоши чувства.
Но може би това не беше възможно.
— Двамата с теб имаме тайни, които не можем да разкрием, и хора, които трябва да защитим – каза бавно той. – Аз уважих решението ти, но ти не уважи моето. – Той отново погледна към медальона. – Не трябваше да го правиш. Причините са ми ясни, но това не те оправдава. Когато ми даде този медальон, ти ми попречи да спазя обещанията си.
— Исках да защитя хората ти.
— Знам. – Той се усмихна мрачно. – Уважавам намерението ти. Докато страните ни воюват, не можем да поставяме личните чувства пред безопасността на хората. Да видим как ще се развият събитията. Когато всичко свърши, може и да ти простя за това, което ми причини. Но дотогава оставам с моите хора. Не очаквай нищо повече.
Тя сведе поглед и кимна.
— Разбирам.
Задната врата в имението на Зеренд водеше към малка уличка, достатъчно широка, за да могат да преминават колите с доставки. Вратата бе затворена, но отключена. Уличката беше празна.
Тайенд не се виждаше никакъв – всъщност нямаше жива душа.
— Какво ще правим сега? – попита Фаранд.
— Не знам – призна си Денил. – Не искам да си тръгвам, при положение, че има вероятност той да се върне. Но пък може да е бил принуден да напусне града.
„Или може би лежи някъде мъртъв – Всеки път, когато Денил се замисляше за тази възможност, кръвта му се вледеняваше и той изтръпваше от ужас. – Първо Ротан, сега Тайенд... Не – каза си той. – Дори не си го помисляй. Не и докато не го видиш със собствените си очи”.
Мисълта, че може да види трупа на Тайенд само замъгляваше съзнанието му. Трябваше да се концентрира, да реши накъде да вървят. Имаха три възможности: да останат в имението и да се надяват, че Тайенд ще се появи, да претърсят града и да се откажат, и да го напуснат.
„Няма да си тръгна, докато не съм сигурен”.
Значи оставаха или имението, или претърсването. И в двата случая нямаше да постъпи честно спрямо Фаранд.
— Отивам да потърся Тайенд – каза Денил. – Ще огледам околните улици и от време на време ще се връщам да проверявам къщата. Ти трябва да напуснеш града. Няма смисъл и двамата да рискуваме живота си.
— Не – отвърна Фаранд. – Ще остана тук, в случай, че се върне.
Денил го погледна изненадано.
— Сигурен ли си?
Младият магьосник кимна.
— Не познавам Имардин, Денил. Не знам дали ще намеря правилния път навън. А ти имаш нужда от някой, който да стои тук, в случай, че Тайенд се върне. – Той сви рамене и отстъпи няколко крачки назад. – Ще се видим после.
Денил изпрати с поглед Фаранд, който влезе в къщата, после отиде до края на уличката и се огледа. Навсякъде беше спокойно. Денил излезе на главната улица и забърза към следващата пресечка.
Първоначално намираше из улиците само дървени щайги. След това започна да открива трупове на магьосници. Страхът за безопасността на Тайенд непрекъснато нарастваше.
Пое по заобиколен път, който щеше да го отведе обратно при имението. Изведнъж пред него изскочи някакъв мъж. Денил се стресна, но веднага видя, че това е само някакъв прислужник или занаятчия.
— Насам – каза мъжът и посочи вдигнатата решетка на близката стена. – За вас, магьосниците, долу е по-безопасно.
Денил поклати глава.
— Не, благодаря ти. – Когато мина покрай него, мъжът го улови за ръката.
— Неотдавна наблизо мина сачаканец. По-добре стой далеч от погледа му.
Денил се отдръпна.
— Търся един човек.
Мъжът сви рамене и отстъпи назад.
Денил продължи до края на улицата. Съседната улица беше празна. Той тръгна да пресича централния път, за да влезе в уличката от другата страна. Когато я стигна, някаква врата се затвори зад гърба му. Той се обърна и кръвта му изстина.
— О, така е по-добре. – Жената, която се приближаваше към него, се усмихна лукаво. – Тъкмо започвах да си мисля, че в Киралия няма хубави магьосници.
Той се хвърли към уличката, но се блъсна в невидима бариера. Отстъпи назад зашеметен и с разтуптяно сърце.
— Не натам – каза жената. – Ела тук. Няма да те убия.
Денил вдиша и издиша няколко пъти и се обърна към нея.
Когато жената се приближи към него, той отстъпи назад към уличката. В очите й проблеснаха злобни искри. Той се сети, че ги е виждал и преди. Това беше същата ичани, която искаше да запази лорд Фергън за себе си.