Червени морета под червени небета

1

„Отровната орхидея“ се носеше на югозапад при задух и умерено вълнение и дните на Локи се нижеха с ритъма на редовните задължения.

Двамата с Джийн ги пратиха на Червената вахта, под директния надзор на лейтенант Делмастро в отсъствието на Насрин. Величествената церемония по посвещаването ни най-малко не намаляваше апетита на кораба за поддръжка. Мачтите пак трябваше да бъдат смазвани, шевовете — проверявани пак и пак, палубите — метени, въжетата — опъвани. Локи смазваше саби в оръжейната, напъваше се на кабестана, за да мести и преподрежда товари, поднасяше бира на вечеря и разчепкваше парчета въже на кълчища, докато му се зачервят пръстите.

Дракаша го поздравяваше с отсечени кимвания, но без да каже нищо, и повече не го извика на частен разговор.

Като редовен екипаж бившите Вестоносци имаха правото да спят кажи-речи, където си щат. Някои избраха главния трюм, особено онези, които си намираха навити партньори по хамак сред старите Орхидеи, но на Локи му беше достатъчно удобно в старото, вече по-просторно помещение. Той спечели на зарове още една туника и я използваше за възглавница — истински лукс след дни наред спане на голата палуба. Заспиваше като каменна статуя всяка нощ, след като приключи с вахтата току, преди да се появи червеното сияние на зората.

Джийн, разбира се, след нощната вахта си лягаше другаде.

Нищо забележително не се случи до двайсет и пето число на месеца, когато ветровете се обърнаха и задухаха силно от юг. Локи по изгрев се просна на обичайното си място до стената на бакборда и хърка няколко часа, както хъркат забележително доволните от себе си хора, но някаква суматоха го събуди и той откри, че Царствен се е увил около врата му.

— Я! — възкликна той, а котето го възприе като сигнал да сложи лапи на бузите му и да завре мокрото си носле точно между очите му. Локи награби котето, седна и примига. Черепът му беше пълен с паяжини — нещо определено го бе събудило ненавреме.

— Ти ли беше? — смотолеви той, намръщи се и погали с два пръста Царствен по главата. — Трябва да спрем да се срещаме така, малкият. Няма да се привързвам към теб.

— Земя! — дочу се приглушен вик някъде отвън. — Три румба вляво от носа! — Локи остави Царствен на дъските и го побутна недвусмислено към някакъв друг хъркащ моряк, а после изпълзя навън на утринната светлина.

На палубата като че всичко беше нормално — никой не търчеше насам-натам, нито пък носеше спешни съобщения на Дракаша, дори не се бяха скупчили на парапета, за да съзрат приближаващата се земя. Някой го плесна по гърба, той се обърна и се намери срещу Утгар, нарамил намотано въже. Вадранецът му кимна приятелски.