Кралство на пепелта

- Не усетих през свещената връзка, когато са те ранили тук - каза, проследявайки грапавата изпъкналост на пресния белег.

Трофей от битката. Тя вдигна очи, за да срещне пронизителния му поглед. Дали Майев не е разрушила тази част от нея? От нас?

- Не - пророни той и отмести с нежни пръсти косата от челото ѝ. - Вече знам, че връзката предава болката само от най-тежките рани.

Елин докосна онова място на рамото му, където преди месеци го беше пробола стрелата на Астерин Черноклюна - мигът, в който бе проумяла какъв ѝ е той.

- Затова не разбрах какво ти се случва на онзи плаж - рече дрезгаво Роуан.

Защото бичуването, колкото брутално и непоносимо да беше, не я бе докарало до прага на смъртта. Единствено до железния ковчег.

Тя свъси вежди.

- Ако ще ми казваш, че се чувстваш виновен за...

- И двамата имаме да се борим с разни неща от последните месеци.

Едва поглед към него ѝ беше достатъчен да схване, че вреченият ѝ знаеше какво тъмнее още в душата ѝ.

И тъй като беше единственият на земята, който съзираше неподправената ѝ същност и въпреки това не я изоставяше, Елин каза:

- Исках да използвам този огън за Майев.

- Знам.

Простичка дума, която обаче значеше толкова много - че я разбира истински и напълно.

- Исках с него да... превърна света в по-добро място. - Тя въздъхна дълбоко. - Да заличи всичкото зло.

Всички спомени, кошмари и лъжи.

- Ще отнеме време, Елин. Да се изправиш срещу всичко това, да го пребориш.

- Нямам време.

Той сключи челюсти.

- Още не се знае.

Тя се отказа да спори и вместо това си призна:

- Искам вече да е зад гърба ми.

Той застина, но ѝ даде възможност да помисли, да се доизкаже.

- Искам да приключа с всичко - продължи сипкаво тя. - Войната, боговете, Портата на Уирда, Ключалката. Всичко. - Елин потри слепоочията си, потискайки онази тежест, чернилката, която дори огънят не можеше да пречисти. - Искам да отида в Терасен, да се бия, и всичко да приключи.

Копнееше за това още щом научи реалната цена за изковаването на Ключалката. Още докато Каирн я бичуваше на онзи плаж в Ейлве. И докато я изтезаваше след това. Копнееше за края на всичко, какъвто и да беше той.

Нямаше представа обаче в що за личност я превръщаше нещо подобно.

Роуан помълча още дълго, преди да каже:

- Тогава ще сторим всичко възможно хаганската армия да тръгне на север. Ще се върнем в Терасен и ще разгромим войската на Ераван. - Той вдигна ръцете ѝ до устата си за бърза целувка. - А после, след като възтържествуваме, ще се погрижим за проклетата Ключалка.

Безкомпромисна решимост изпълваше всяка негова дума, въздуха около тях.

Елин осъзна, че е достатъчна и за двама им. Закъта надълбоко в себе си клетвата му, всички обещания помежду им и разтвори ръка с дланта нагоре.

Сетне призова водната си магия, наследена по майчина линия. От Маб.

Малка водна сферичка се оформи в дланта ѝ. Над мазолите, които така старателно си бе възвърнала.