Хюрем. Московската наложница

Джафер веднага се бе захванал за работа. Първо, на обичайното място за среща той описа ситуацията на Тачам Ноян. Огромният мъж с коси като въглен погледна Джафер в очите и каза:

— Момичето е в опасност.

Преведе чернокожия през тесни, затънтени пусти улички и стигнаха до порутената къща, където беше отседнал. За първи път водеше момчето тук. Дълго време тършува в дисагите си, смушени в един ъгъл. Намери голяма кесия и изсипа съдържанието ѝ на масата. На светлината, процеждаща се през прозореца, проблеснаха шепа камъни, които се изтърколиха по масата от мръсната кожена кесия.

— Вземи и тези. Ако се наложи, ще ги продадеш. Но не плащай прекалено много на хората — само колкото да разберат, че зад тази работа стоят много пари. Дай им да ги помиришат и толкова.

Джафер кимна, без да отделя очи от камъните на масата.

— Никога не издавай на кого предаваш новините, които ти носят. Ако те питат, отговаряй, че и ти не знаеш — на някой посредник или нещо такова.

— Ами ако са разбрали на кого служа?

Тачам Ноян за миг погледна притеснено Джафер в очите.

— И да не знаят, лесно ще научат — продължи евнухът. — В двореца има само един Черен Джафер. И той стои срещу теб.

— Нищо. Там не може да се разминеш от везири, паши и аги. И всички си наемат шпиони. Откъде ще знаят за кого работиш? И този, който ще ти продава информация, всъщност ще служи на някого, но ще работи за теб. Не е ли така?

Джафер отново кимна.

— Как ще си контролираш хората? Ами ако някой работи и за друг?

— Как така?

— Прави се, че ти носи новини, взима ти парите. Обаче пее и на господаря си. А може и нарочно да ти дава фалшиви сведения.

На Джафер внезапно му се зави свят. Вярно, обичаше опасността, но не можеше да се оправя в такива заплетени интриги. Погледът му сякаш казваше: „Ами откъде да знам?“.

— На важните места наеми по двама души. Но никой няма да знае за другия. Единият ще е основният ти шпионин. А другият ще го наблюдава. Да се уверим, че не ни заблуждава. А който сгреши, ще гори в пъкъла. Разбра ли?

Джафер отново потвърди с кимане.

— Остави работата по изпращането в Ада на мен. Достатъчно е само да ми покажеш негодника.

Така бе основана шпионската мрежа на Хюрем. Джафер показа невероятни способности в тази дейност. Той не проумяваше готовността на прислужниците да продадат за пет-десет акчета човека, който ги храни, и реши, че успехът на организацията е заради неговите умения. За кратко време заповедта на Хюрем бе изпълнена. Имаше очи и уши навсякъде. Първите сведения дойдоха от Дивана. Хюрем научи, че по време на едно събрание Ибрахим и Аяс паша са се скарали. Любимеца, който до вчера бе настоявал да не се тръгва на поход срещу Карл V, опасявайки се от нов Кръстоносен поход, сега се беше заинатил:

— Походът срещу Унгария бе половинчат. Да обсадим Виена час по-скоро!

А когато Аяс паша се възпротивил, че това ще е катастрофално, се вдигнала врява.

Шпионинът, с когото се срещаше Джафер, не бе човек, на когото можеше да се има вяра. Първо, имаше зла физиономия. Второ, Джафер усещаше, че мъжът е способен да убие човек, сякаш коли кокошка. И трето, евнухът бе сигурен, че онзи може да продаде и майка си за едно акче повече. Шпионинът работеше в Галата, в конака на венецианския търговец Грити, с когото Ибрахим паша бе много близък. Не се знаеше какво работи, но имаше достъп навсякъде в конака, където великият везир ходеше често. Вероятно пак той пазаруваше за къщата, защото всеки ден в определен час идваше с каруца до Ат мейданъ. Оттам изкачваше наклона до Капалъ чаршъ. Двамата с Джафер се бяха разбрали и за парола. Ако мъжът имаше новини, щеше да покрие с бяла плъстена завивка единия от конете на каруцата, която оставяше на Ат мейданъ. И ето че този ден Джафер видя коня завит с бяло. Това беше знак, че след вечерната молитва отново трябва да влезе в онази зловеща улица.

Там беше като в тъмница. Беше студено, вятърът фучеше от единия край на улицата до другия. На всичко отгоре пръскаше слаб дъждец. Мина му през ума, че ако тук повалят и намушкат човек, никой нямаше да чуе и види. Усети, че целият настръхва. Не знаеше дали трепери от студ или от страх.

Отпред, от дясната му страна, се чу тракане. Плътно долепил гръб до стената, Джафер затаи дъх. Бавно обърна глава в посока на шума. Очите му се ококориха, сякаш искаха да пробият мрака. Успя да види само черната стена. За кой ли път посегна с ръка към пояса си и хвана здраво кинжала. Изчака така, а сърцето му биеше лудо. След няколко минути отново чу тропането. Но този път шумът идваше от лявата му страна. Бързо обърна глава натам. Погледът му блуждаеше в мрака, но напразно. Той съжали, че не доведе и стария казахски великан тази нощ. Тачам Ноян можеше да се спотаи някъде и да чака. Така Джафер щеше да се чувства по-сигурен. После се засрами от тази мисъл. Джафер, довереният човек на Хюрем, да се страхува от мрак и от шумове! Започна да се ругае, трябваше да се засрами!