![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
Но ето че стана. „Кацнах в цяла съкровищница! – изпърха сърцето му от радост, а щеше да притежава и една от най-красивите жени света. – Ех, каква съдба, а, Рюстем!“ – възкликна възхитен. На лицето му грейна усмивка, която не намери за нужно да крие.
– Не знаех, че Аллах ме обича толкова много!
– Как го разбрахте?
Дори не усети присмеха в гласа й. Той просто хвърчеше от радост.
– Кой друг раб е възнаграден от него в един и същи ден с две слънца!? Отсега нататък и през нощта ще греят две луни.
Закачливият комплимент на Рюстем наистина би трябвало да се понрави на Михримах, тя обаче усети, че я издразни. Думите на този човек не бяха в хармония с очите му. В тях топлотата от думите липсваше. Черните като маслини очи играеха изпод дългите черни ресници, направо преливаха от лицемерие.
Изведнъж Михримах откри защо устните му й се сториха много странни. Този човек произнесе цял куп думи, но те изобщо не помръднаха. Гласът на бъдещия й съпруг се процеждаше метално между две тънки линии.
– Ние смятахме да поседим малко в беседката – високомерно се обърна към него Михримах. – Ако негово превъзходителство пашата желае, може да ни направи компания за няколко минути. Не искаме да си мисли, че още от първия ден в Истанбул принцеса Михримах го пренебрегва.
И тръгна. А в същото време се молеше: „Аллах, дано да не дойде!“
Есма и придворните пъргаво я последваха. За миг Рюстем се подвоуми: „Дали е удобно?“ Сетне пое дъх и си рече: „Ама че си и ти! Мъжът трябва да прави това, което му каже жената! Особено ако тази жена е дъщерята на султан Сюлейман!“
Накуцвайки, пое към беседката. Когато взе да изкачва стъпалата и куцукането му се превърна вече в непоносима гледка, Михримах обърна глава настрани и отправи куп проклятия към съдбата. Не забрави да спомене и майка си. Наруга и себе си, задето така и не намери начин да отхвърли тази женитба.
В беседката се разположи на инкрустираната със слонова кост пейка. Есма и придворните застанаха при началото на стъпалата. Отначало Рюстем имаше намерение да отиде при нея. „Дали да не седна и да я хвана за ръката?“ – му мина през ума. Веднага се отказа. Застана прав отпреде й. Ако седнеше, не беше сигурен дали щеше да се овладее. В него се надигаше неистово желание не само да й държи ръката, ами да я прегръща, да я целува по розовите бузи, да вдишва аромата й. Любуваше се на бъдещата си съпруга и не можеше да й се насити. Все още беше зашеметен от късмета, който му поднесе съдбата. Беше чувал, че дъщерята на падишаха е красива. Но тя надмина очакванията му. А като си я представи и гола, направо му причерня. Закашля се, за да се отърси от непристойното си видение.
Освен отвратителното хърхорене, което придружаваше кашлицата от гърлото на Рюстем, от беседката не се разнасяше никакъв друг звук. Михримах не намираше тема за разговор, само мачкаше кърпичката в прибраните до гърдите си ръце. Рюстем пък не можеше да се отърси, въпреки всички усилия, от представата какво щеше да се случи, щом грабнеше в обятията си това красиво момиче.
– Уморително ли беше пътуването? – позакашля се леко най-накрая Михримах.
Рюстем моментално се съвзе:
– След като финалът на пътуването ми бе ознаменуван с благоволението да се представя пред властелина на държавата – нашия господар, пред валиде султан, а и да се докосна до вашата красота, която скоро ще дари и нас... – подхвана той, но Михримах го прекъсна.
– Поне да си бяхте почивали хубаво по станциите.
Не можеше да понася повече тези високопарни думи, фалшът, който проблясваше и в очите му.
– Спирахме на няколко места – отговори Рюстем. – Но нима можем да се спи?
– Защо? Леглото ли не беше удобно?
Той се засмя. Истината бе, че едва сложил глава на възглавницата, веднага захъркваше, но нямаше нужда тя да го знае.
– Не – продължи да си играе ролята той. – Не е заради леглото. Само като си представех вас и щастието, което ни очаква...
Михримах не изтърпя и го сряза:
– Колко жалко!
А отвътре се косеше: „Господи, как ще изкарам цял живот с този човек!“.
– По-добре да си бяхте поспивали, вместо да се реете в мечти!
Рюстем остана безмълвен, искаше да проникне в смисъла на думите.
Това пък какво значеше? Да не би дъщерята на Сюлейман да се е притеснила, че бъдещият й съпруг ще страда от безсъние?