Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Нейният дълъг разказ засили в мен интереса, който бе вече събудила. Казах й без всякакви задръжки, че Стефани я е прелъстил и измамил предумишлено и че тя би трябвало да си спомня за него само, за да му отмъсти заради неговото вероломство. При тези думи тя потрепери и скри красивото си лице в ръцете си.
Когато пристигнахме при вдовицата, аз я заведох в една хубава стая и й поръчах малка вечеря, като помолих добрата жена да положи всички грижи за нея, без да я лишава от каквото и да било. След това се сбогувах съчувствено с нея, като й обещах да я видя отново на следващата сутрин.
След като оставих интересната нещастница, отидох у Стефани. Научих от един от гондолиерите на неговата майка, че той се е завърнал във Венеция преди три дни, а двадесет и четири часа по-късно отпътувал отново съвсем сам. Никой не знаел накъде, дори и собствената му майка. Същата вечер срещнах един абат от Болоня и се осведомих за семейството на моята нещастна любимка. И тъй като се установи, че абатът го познавал добре, научих всичко, което бе важно за мен. Между другото узнах, че младата графиня имала брат, който бил на служба при папата като офицер.
Рано на следната утрин отидох при нея. Тя още спеше. Вдовицата ми каза, че се нахранила с добър апетит, но без да продума нито дума и веднага след това се заключила. Щом се дочу шум в стаята й, аз влязох и след като отсякох накъсо всичките й извинения, съобщих й всичко, което бях узнал.
Чертите й носеха изказа на дълбока скръб, но лицето й бе леко зачервено и тя изглеждаше съвсем спокойна.
— Не е ли вероятно — каза тя. — Стефани да е заминал, за да се завърне в Ч…
Тъй като намерих това предположение за много естествено, аз й предложих да се отправя веднага към родното си място, за да се уверя доколко съжденията й отговарят на действителността. Без да й дам време за отговор, разказах й след това всичко, което бях научил за нейното почтено семейство и тя се зарадва много.
— Нямам нищо против — каза тя, — да отидете в Ч. и признавам цялото великодушие на предложението ви, но имайте добрината да отложите засега изпълнението на този план. Изпитвам известна надежда, че Стефани ще се завърне и тогава ще мога да взема напълно спокойно някакво решение.
— Намирам — казах аз, — забележката ви за много разумна. Бихте ли ми позволили да закуся с вас?
— Можете ли да очаквате отказ?
— Бих изпаднал в отчаяние, ако ви безпокоя. Как прекарвахте дните си в къщи?
— Обичам четивото и музиката повече от всичко, а пианото ми доставяше най-висша наслада.
След закуската я оставих и вечерта се завърнах отново със сандък, пълен с избрани книги и ноти и с едно добро пиано. Това внимание я смути, но аз увеличих изненадата й, като извадих от джоба си три чифта пантофи. Червенината й се качи в лицето, когато ми поблагодари с неизразимо чувство. Тъй като бе изминала много дълъг за дама като нея път, обувките й вероятно се бяха износили и стъпалата й станали чувствителни. Би следвало да приеме моята загриженост като много нежен жест. Нямах скрити намерения, насладих се на благодарността й и се зарадвах, че вниманието ми й направи такова силно впечатление. Нямах друга цел, освен да успокоя сърцето й и да изтрия лошото впечатление в него, което тя, поради недостойния Стефани би трябвало да добие за мъжете. Нямах никакво намерение да й вдъхвам любов и не помислих нито за миг, че бих могъл да се влюбя в нея. Тя бе нещастна, затова заслужаваше от моя страна толкова съчувствие, колкото ми отдаде, доверявайки ми се, без да ме познава. Не бих я счел способна на нова авантюра и сам бих се отвратил, ако пожелая да я прелъстя.
Останах само четвърт час и я напуснах, за да я отърва от смущението, което присъствието ми в този момент можеше да й причини. Още повече, че тя не знаеше с какви изрази да изкаже своята благодарност.
Видях се заплетен в доста деликатна работа, чийто край съвсем не предвиждах. Това обаче не охлади усърдието ми и понеже издръжката й не ме поставяше в затруднение, не желаех да настъпи краят й. Тази необикновена среща, която ми донесе неоценимата придобивка да открия в себе си благородни наклонности, които бяха по-силни от влечението ми към разврат, ме поласка извънредно много. Придобих още по-голям опит и понеже знаех, че имам нужда да се самоизуча, отдадох се изцяло на това ми влечение.