Лебедова песен [bg]

— Защо само едно дърво, господин Муди? — попита гигантът.

— А?

Джош все още стоеше до прозореца.

— Защо сте оставили само това дърво? Защо не сте го отрязали като останалите?

Слай Муди взе една от чашите с кафе, отнесе я до маскирания гигант и с огромни усилия се опита да не поглежда ръката на бели петна, която прие топлата напитка.

— Живея в тази къща от близо тридесет и пет години — отвърна старецът. — Това е много време на едно място, на едно и също парче земя, нали? О, някога имах чудесна царевична нива там отзад. — Домакинът посочи към задната част на къщата. — Отглеждах си малко тютюн и фасул. Всяка година двамата с Жанет отивахме в градината и… — Старецът млъкна, примига и погледна Карла, която го гледаше с ококорени и шокирани очи. — Съжалявам, скъпа. Исках да кажа, че двамата с Карла отивахме в градината и беряхме цели кофи с хубави зеленчуци.

Възрастната жена, която видимо остана доволна, спря да бърка тенджерата и излезе от стаята.

— Жанет беше първата ми съпруга — обясни с тих глас Слай. — Почина два месеца след случилото се. Един ден бях тръгнал нагоре по пътя към дома на Рей Федърстън — намира се на километър и половина оттук — и се натъкнах на кола, която беше кривнала от пътя и се беше врязала в една пряспа. На волана имаше мъртвец със синьо лице, а до него седеше жена, която беше на прага на смъртта. В скута ѝ стоеше изкорменият труп на френски пудел, а в ръката си държеше пила за нокти… Няма да ви казвам какво беше направила, за да не замръзне. Както и да е, беше толкова полудяла, че не помнеше нищо, нито собственото си име, нито откъде е. Кръстих я Карла, на първото момиче, което някога целунах. Тя остана и сега си мисли, че живее в тази къща с мен от тридесет и пет години. — Старецът поклати глава. Очите му бяха тъмни и обладани. — Знаете ли кое беше най-странното? Онази кола беше „Линкълн Континентал“ и когато я намерих, жената беше цялата в диаманти и перли. Прибрах всичко в една кутия за обувки и ги размених за чували брашно и бекон. Сметнах, че няма да има нужда повече от тях. Появяваха се хора, които крадяха части от колата, и така лека-полека нищо не остана. И по-добре.

Карла се върна с няколко купички и започна да сипва яхнията в тях.

— Лоши времена — каза тихичко Слай Муди и се загледа в дървото. След малко очите му се проясниха и той се усмихна едва. — Онова там е ябълковото ми дърво! Да, сър! Разбираш ли, някога имах ябълкова градина на това място. Изкарвах много плод… но след случилото се дърветата умряха и започнах да ги сека, за да се топлим с тях. Не е много умно човек да навлиза прекалено много в гората за дърва, тцъ! Рей Федърстън замръзна до смърт на сто метра от собствената си къща. — Старецът млъкна за момент и въздъхна тежко. — Посадих тези ябълкови дървета със собствените си ръце. Гледах ги как растат и как се отрупват с плодове. Знаеш ли каква дата е днес?

— Не — отвърна Джош.

— Водя си календар. По една белязка за всеки ден. Изхабих доста моливи. Днес е двадесет и шести април. Пролет. — Слай Муди се усмихна горчиво. — Отсякох всички дървета без онова и ги хвърлях в огъня едно по едно. Проклет да съм, ако отсека и това. Проклет да съм.